Ормузкият проток е изправен пред блокада. Кои държави ще бъдат най-силно засегнати?

Затварянето на Ормузкия проток от Иран предизвиква сътресения на световните енергийни пазари, като се очаква Азия да понесе най-сериозния удар, пише CNBC.

Високопоставен командир от Революционната гвардия заяви, че Ормузкият проток е затворен и предупреди, че всеки кораб, който се опита да премине през водния път, ще бъде атакуван.

Разположен между Оман и Иран, протокът е ключова артерия за световната търговия с петрол. През него през 2025 г. са преминавали около 13 млн. барела дневно - приблизително 31% от всички морски доставки на суров петрол, според данни на консултантската компания Kpler.

Продължително затваряне на протока вероятно ще доведе до нов скок в цените на петрола, като някои анализатори очакват нива от над 100 долара за барел. Световният бенчмарк Брент последно поскъпна с 2,6% до около 80 долара за барел - почти 10% ръст от началото на конфликта.

Около 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG), идващ от Персийския залив, също е изложен на риск - основно доставките от Катар, които преминават през Ормузкия проток, според Kpler. Катар, един от най-големите доставчици на LNG в света, спря производството в понеделник, след като ирански дронове удариха негови съоръжения в индустриалните зони Ras Laffan и Mesaieed.

„В Азия Тайланд, Индия, Южна Корея и Филипините са най-уязвими към по-високи цени на петрола заради високата си зависимост от внос, докато Малайзия би била относително печеливша, тъй като е износител на енергия“, посочва Nomura в анализ от понеделник.

Ето как ще бъдат засегнати страните, зависими от енергията от Залива и доставките през Ормузкия проток.

Южна Азия

Южна Азия би се сблъскала с най-сериозни прекъсвания, особено по отношение на доставките на LNG, посочват анализатори.

Катар и ОАЕ осигуряват 99% от вноса на LNG за Пакистан, 72% за Бангладеш и 53% за Индия, според данни на Kpler. С ограничени складови капацитети, Пакистан и Бангладеш са особено уязвими. Бангладеш вече изпитва сериозен структурен недостиг на газ.

Пакистан и Бангладеш имат ограничени възможности за съхранение и снабдяване, което означава, че прекъсванията вероятно ще доведат до бързо свиване на търсенето в електроенергийния сектор, а не до агресивно наддаване на спот пазара, смятат експертите.

Индия има най-голяма обща експозиция в региона. Над половината от вноса ѝ на LNG е свързан със Залива, а значителна част от договорите са индексирани към сорта Брент. Това означава, че скокът в цената на суровия петрол заради проблемите с Ормузкия проток ще увеличи едновременно разходите за внос на петрол и цените по договорите за LNG, създавайки двоен физически и финансов шок.

Около 60% от петролните доставки на Индия идват от Близкия изток, според UBP. Продължителна блокада би засилила натиска върху текущата сметка на страната.

Китай

Затварянето на Ормузкия проток би поставило на изпитание енергийната сигурност на Китай, но запасите и алтернативните източници осигуряват известна защита.

Китай е най-големият вносител на суров петрол в света и изкупува над 80% от иранския петрол, според Kpler.

Около 30% от вноса му на LNG идва от Катар и ОАЕ, а приблизително 40% от петролните му доставки преминават през Ормузкия проток, сочат оценки на UBP.

Към края на февруари страната разполага с 7,6 млн. тона запаси от LNG, което осигурява краткосрочно покритие. Ако прекъсванията продължат, Пекин ще трябва да се конкурира за товари от Атлантическия басейн, което ще засили ценовия натиск в Азия.

Според Rystad Energy увеличените доставки на суров петрол от Саудитска Арабия и стратегическите резерви на големите потребители, включително Китай, могат временно да смекчат удара.

UBP отбелязва, че макар Китай да е ключов нетен вносител на енергия в региона, той не е непременно най-уязвимият при евентуален шок в доставките.

Япония и Южна Корея

Близкият изток осигурява 75% от петролните доставки на Япония и около 70% на Южна Корея, според UBP.

Експозицията им към LNG от Залива е по-ниска от тази на Южна Азия - Южна Корея получава 14% от LNG от Катар и ОАЕ, а Япония - около 6%, по данни на Kpler.

Дори без реален недостиг, ценовият ефект може да бъде сериозен. „Икономики с висока зависимост от енергиен внос като Япония, Южна Корея и Тайван са по-изложени на шокове в предлагането“, смятат анализаторите от Convera.

Запасите също са ограничени - Южна Корея разполага с около 3,5 млн. тона LNG, а Япония - около 4,4 млн. тона, достатъчни за приблизително две до четири седмици при стабилно търсене.

Нетният внос на петрол на Южна Корея възлиза на 2,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), като Nomura я определя сред най-уязвимите по линия на текущата сметка.

Югоизточна Азия

В по-голямата част от Югоизточна Азия първият ефект ще бъде инфлационен натиск, а не незабавен недостиг.

Купувачите на LNG, зависими от спот пазара, ще се сблъскат с по-високи разходи за заместващи доставки, тъй като Азия ще се конкурира с Европа за товари от Атлантическия басейн.

Тайланд е сред най-силно засегнатите от по-високи цени на петрола според Nomura, тъй като външният удар е значителен и незабавен. Страната има най-голям нетен внос на петрол в Азия - 4,7% от БВП, а всяко повишение на цената на петрола с 10% влошава текущата ѝ сметка с около 0,5 процентни пункта от БВП.