Големият международен екологичен трансфер на капитал

Рядко е имало по-подходящо време за продавачите на изкопаеми горива – нито пък по-лошо за тези, изложени на ефектите от тях, пише колумнистът Дейвид Фиклинг в материал за Bloomberg.

Благодарение на устойчивите цени на петрола и безрадостната инвестиционна активност, акционерите в петролните и газови компании се радват на истински бум. От 569 млрд. долара дивиденти, изплатени от бизнеси с най-малко 10 млрд. долара нетна печалба през последните 12 месеца, над една трета – 206 млрд. долара – са дошли от сектора на изкопаемите горива.

Почти половината от тази сума пък се дължи на една-единствена фирма - Saudi Arabian Oil Co. САЩ произвеждат повече петрол и газ от която и да е друга страна в историята. Подиндексът S&P 500 на енергийните компании удари рекорд през април.

Петролните и газови компании отговарят за над една трета от дивидентите, платени от големите бизнеси през последните 12 месеца. Графика: Bloomberg LP

И макар сумите да растат от кредитната страна на везната на компаниите в сегмента на изкопаемите горива, същото важи и за дебитната страна.

Загубите от природни бедствия са достигнали 280 млрд. долара миналата година, според оценки на презастрахователя Swiss Re – сума, която повече от компенсира изплащанията към акционерите на петролните компании. Не цялата цифра може да се припише на глобалното затопляне – но дори и да вземем предвид само тези суми, които пряко се дължат на промените в климата, загубите в световен мащаб през първите две десетилетия на века са средно около 143 млрд. долара на година, според проучване от 2023 г.

Части от Тексас са засегнати от тропическата буря „Берил“. В Ямайка ранна буря остави две трети от населението без ток, като почти цялата реколта банани бе унищожена. В Сейнт Винсент и Гренадини, както и по северните острови на Гренада над 90% от къщите и инфраструктурата са пострадали от „Берил“.

И това е само извадка за това, което се случва от началото на годината. През всеки един от 12-те месеца до май световната температура е достигала най-високо равнище от поне 1850 г., като живакът удари 50 градуса по Целций в Индия. Наводнения в Бразилия отнеха живота на над 170 души, а три поредни вълни на наводнения в Бангладеш засегнаха 2 млн. души. Повече от дузина души загинаха в Непал, след като проливни дъждове предизвикаха свлачища и нови наводнения.

Щетите, пряко свързани с климатичните промени, са били средно 143 млрд. долара на година през първите две десетилетия на века. Графика: Bloomberg LP

И всички тези събития са свързани от един голям международен трансфер на капитал. Щетите от климатичните промени се изплащат с дребни суми от гражданите както на богатите, така и на бедните страни.

Собствениците на жилища, неспособни да покриват застраховките си или напускащи предградията заради растящия риск от наводнения и пожари, понасят щетите под формата на застрахователни премии и намалена цена на имотите си. В някои по-малко заможни части на света цената е дори още по-висока, тъй като парите, които би трябвало да се инвестират в растеж, се харчат за компенсиране на ефектите от природните бедствия. От около 687 млрд. долара годишно щети, които според проучване ще бъдат нанесени през 2030 г. при затопляне от 2,7 градуса по Целзий, за 426 млрд. долара ще са тези, нанесени в развиващите се държави.

Печалбите от това разграбване обаче ще са за компании, независимо дали са частни или държавни.

Обезкуражаващо е, че подобряването на състоянието на чистата енергия и увеличаващите се щети от въглерода в атмосферата не са довели до по-драматична промяна на политиките по този въпрос.

Вместо това наблюдаваме точно обратното през последните години. Преките субсидии, плащани от правителствата за понижението на цените на изкопаемите горива, почти са се усвоили до 1,3 трлн. долара през 2022 г. от 500 млрд. долара през 2020 г., въпреки че вероятно са намалели малко оттогава заради по-ниските цени на петрола и газа. Прибавете това към все повечето мита, налагани за електрически автомобили, батерии и слънчеви панели и ще получите следното: правителствата използват фискалната си сила, за да увеличават цената на чистата енергия, докато намаляват тази на замърсяването с въглерод – доста непродуктивно положение.

Изключителните субсидии, платени от правителствата за намаляване на цената на изкопаемите горива са за над 1,3 трлн. долара през 2022 г. Графика: Bloomberg LP

Признаците, че човечеството е на ръба на повратна точка в зависимостта си от изкопаемите горива, са навсякъде – от доказателствата, че китайските емисии са достигнали пик тази година, до продължаващата невъзможност на производството на суров петрол да се качи над нивата си от 2018 г.

Но въпреки това емисиите не трябва просто да стигнат плато, а да намалеят значително през идното десетилетие и това след него. На този етап политиките и печалбите правят все по-трудно достигането на тази цел.