Линейка може да стигне за 8 минути до малко над половината от населението на страната

Линейка може да стигне до близо 52,6% от населението на страната в рамките на осем минути от получаването на сигнала, приети за стандарт, когато човек е в животозастрашаващо състояние. До още 39% от населението служители на Спешна помощ могат да стигнат до 20-та минута от получаването на сигнала. Този времеви интервал се отнася за състояние, което може да прерасне в критично. В рамките на 120 минути линейка може да достигне до още 8,5% от населението. Това показва геопространствен анализ на транспортната достъпност до услуги от системата на спешната медицинска помощ в България, представен от главен асистент д-р Леонид Тодоров от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, на конференция по повод 26-ия Световен ден на Географските информационни системи (ГИС).

Изследването е направено чрез векторно моделиране на транспортната достъпност, като съществена роля са изиграли наличните онлайн ресурси за пътищата в страната.

То показва, че най-проблемната територия за предоставяне на спешна медицинска помощ е тази на центъра за спешна помощ в Смолян. Това е територията с най-нисък дял на населението, покрито от първите два интервала до 8 и до 20 минути. Тук особено характерен е примерът на община Борино, която се обслужва от филиала в Девин. Само в общинския център транспортният достъп е около 30 минути, докато времето за придвижване от филиала до всички останали части на общината е между 45 минути и над един час, изтъкна д-р Тодоров. Подобно е положението и на територията на центъра за спешна помощ в областния град, като най-южните части са с достъп от 45 минути до над един час.

Изследването обхваща и въздушната спешна помощ, която разполага с шест оперативни бази. Включени са 22 болници, от които само четири са акредитирани на най-високото ниво по специалност спешна медицина. Една – болницата във Видин е с най-ниското ниво на акредитация.

Най-отдалечените територии са на 45-минутен достъп от най-близкия център, а до 8 минути се обхващат 38% от населението на страната. Нови близо 32% се добавят в интервала до 20 минути, а до 30-та минута влизат още 26,5%. Така в рамките на първия половин час от възникването на инцидент са покрити 96,5% от населението на страната, съобщи д-р Тодоров.

Разгледан е и сценарий, при който наземната и въздушната спешна помощ функционират заедно. В този случай до осмата минута се покриват близо 77% от населението на страната, а още 20% се добавят до 20-та минута. До 30-та минута влизат нови 2,26%, което означава, че само 0,13% от населението на страната не влизат в покритието на системата до 30-та минута.

„Това е валидно, ако системата функционира на сто процента и хеликоптерите не служат за пренасяне на органи или за транспортиране на пациенти от една болница до друга, а работят като въздушни линейки“, изтъкна д-р Тодоров.

Той съобщи, че в страната има 51 спешни отделения, като осем болници са акредитирани на най-високото ниво на спешна медицина. Те се намират в четири области - пет болници в София, областните болници в Плевен и в Пловдив и болницата в Панагюрище. Основната част от болниците са с второ ниво на акредитация - 35 болници, а осем са на най-ниското ниво. Спешното отделение във Видин е единственото към областна болница с първо ниво на акредитация поради трудния достъп до услугите му, отбеляза д-р Тодоров.

Дигитални двойници могат да помогнат в борбата с внезапни наводнения, но институциите нямат интерес към тях

Новите технологии, включително дигиталните двойници, все повече се налагат като стандарт, на базата на който могат да се наблюдават и изследват територии в България, където се случват внезапни наводнения. При този подход се създава концепция, последвана от дигитално възпроизвеждане на територията, измерване на параметрите на средата, създаване на геореферирани, отворени и достъпни данни и анализ на данните. След това би трябвало да има действие, което да промени средата. Това обясни проф. Стелиян Димитров, директор на Университетския център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет „Свети Климент Охридски“

Внезапните наводнения са подценяван проблем в България, а тъкмо те причиняват проблемите в страната ни през последните пет години, отбеляза той. Това са наводнения с кратка продължителност и много висок пиков отток на водата. Обикновено се случват в малки водосбори, в които няма възможност водата да се акулумира и разлее и този бърз хидроложки отговор води до опустошително наводнение, разказа проф. Димитров. Ако малкият водосбор е в сложна географска среда, например с големи наклони, гъста горска растителност и урбанизирана територия, почти сигурно се стига до бедствие.

Проф. Димитров съобщи, че Университетският център за геопространствени изследвания и технологии е единственият, който за два часа е успял да направи пълен цифров модел на вилно селище Елените, където при наводнение след обилни дъждове в началото на октомври загинаха четирима души. На базата на модела е извършен анализ, който е показал какви са причините за бедствието.

„Създадохме цифров модел на терена и цифров модел на терена със сградите, което ни позволи да изготвим симулационен модел. Така бързо установихме, че основният виновник за бедствието е нерегламентирано сметище, което се намира непосредствено до мястото, където започва урбанизираната територия“, каза проф. Димитров.

Днес сметището изглежда като естествен хълм, но екипът е разбрал, че става въпрос за сметище благодарение на изображение в Google Earth отпреди 10 г., на което то се вижда ясно. Сметището е високо 18 м и дълго 30-40 м, като заема около две трети от речното легло. Когато блокира и стесни пътя, по който минава водата, това води до ускорение и водният поток се стоварва върху урбанизираната територия с много по-висока скорост, обясни проф. Димитров.

„Изготвихме и напълно функциониращо онлайн приложение, обявихме, че предоставяме безплатно тези данни, но нито една държавна или общинска институция не се свърза, за да получи данните от Националния университетски център“, добави той.

Нова платформа въвлича гражданите в грижата за дърветата и зелените площи в София

Нов Регистър на озеленените площи и картотекираната дървесна растителност на територията на Столична община, разработен съвместно с ЕСРИ България, позволява на всеки гражданин да участва в грижите за дърветата и зелените площи в София. Това съобщи ландшафтен архитект Димитър Данчев, директор на дирекция „Зелена система“ в Столична община.

Дърветата са ключов елемент от градската среда, като осигуряват сянка, пречистват въздуха и намаляват ефекта на топлинните острови. Регистърът има за цел да обедини данните, процесите и участниците в управлението на зелената инфраструктура на града. Той се състои от вътрешно приложение, предназначено за служителите на дирекция „Зелена система“, които управляват и актуализират информацията, и публично приложение, достъпно за всички граждани, които желаят активно да се включат в опазването и развитието на зелените площи.

Гражданите на София могат да подадат заявление до дирекция „Зелена система“, за да бъдат регистрирани като доброволци в грижата за градската растителност и след одобрение получават достъп до приложение, чрез което могат да въвеждат нова информация за дърветата или да актуализират вече налични данни в публичния регистър.

Вътрешното приложение предоставя на служителите на общината интерактивен регистър на дърветата, парковете и зелените площи, като позволява бързо въвеждане на информация, редакция на данните и визуализацията им върху карта. Това улеснява контрола, планирането на поддържащите дейности и вземането на решения за опазване и развитие на зелената система.

Публичната част предоставя актуална информация за дърветата, картографирани на територията на София, включително статистика на картографираната растителност, от която става ясно, например, че 746 дървета в града са в много добро състояние.

Освен до картата, гражданите имат достъп и до публичното приложение с графици за обработка на зелените площи. То позволява да се види информация къде и кога са извършени обработки и кога предстои да се обработят зелените площи. Така гражданите могат да бъдат информирани кои паркове и градинки са безопасни за посещение и кои е препоръчително да се избягват временно, тъй като наскоро са били третирани.