Финансовата грамотност е лична сила: как уверените решения променят бъдещето ни

Снимка: БАУД

В свят на постоянна несигурност – от инфлационни шокове и скъпо финансиране до алгоритми, които вземат решения вместо нас – финансовата грамотност излиза от рамката на просто едно полезно знание и се превръща в неизменен източник на лична сила и дългосрочна стабилност. Тя е умението да не реагираш от страх. Да правиш избор не под натиск, а с разбиране. Да планираш не само следващия месец, а следващите десетилетия от живота си.

В разговор с г-жа Наталия Петрова, председател на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), ще поговорим за финансовата грамотност не като абстрактна политика или пазарна необходимост, а като умение за живот. Защо увереността е по-важна от сложните формули? Как простите решения дават свобода? И защо истинската стойност на финансовата грамотност не е в това да обслужва пазарите, а в това да даде на хората контрол върху собственото им бъдеще.

- Г-жо Петрова, финансовата грамотност често се представя като индивидуално умение. Вие обаче я описвате като култура. Защо?

В контекста на света, в който живеем днес, финансовата грамотност вече не е просто едно практично допълнение към образованието – тя е умение за живот. Днес живеем в свят, в който технологиите изпреварват разбирането, в който решенията се вземат за секунди, а последствията остават с години, и именно финансовата грамотност се превръща в нашия компас – срещу объркването, срещу страха, срещу импулса.

Емпиричните данни показват, че финансовото поведение не е функция единствено на доход или достъп до финансовите пазари, а на културни и поведенчески модели. ОИСР и ESMA от години подчертават, че решенията на домакинствата се вземат под влияние на страх, несигурност или неинформираност, а не чрез рационален анализ. В този смисъл финансовата грамотност е култура – тя определя как реагираме на риск, инфлация или как се стремим да инвестираме, за да подобрим личното си благосъстояние за идните десетилетия.

В среда на инфлационна волативност, все по-силно влияние на технологичните решения и дигитализация грамотността се превръща в инфраструктура - без нея икономиката не функционира устойчиво, а пазарите не могат да бъдат демократични.

- Защо придобиването на тази финансова грамотност е все по-важно в съвременния свят и контекст? 

Контекстът, в който живеем през 2025 г., е без исторически прецедент. Първо, инфлационната волатилност е новата норма и домакинствата в Европа трябва да вземат финансови решения в среда, в която цените се променят по-бързо от доходите им. Тогава знанието как да управляваш бюджет, дълг и инвестиции става въпрос не на избор, а на оцеляване.

Второ, технологиите изпреварват способността ни да ги разбираме. През 2025 г. алгоритми, BNPL услуги, криптоплатформи и мобилни приложения предлагат решения за секунди, но обществото няма когнитивна защита срещу тях. Данните на ОИСР/INFE показват, че 67% от европейците вярват, че алгоритмите са „обективни“. Същевременно 1 от 3 млади потребители в ЕС използват бързи кредити, без да разбират цената, която плащат за тях. Това не е технологичен риск - това е поведенчески риск.

Трето, поведението на инвеститорите се променя. Ефектите на FOMO (fear of missing out, страх да не изпуснем възможност - бел.ред.), краткосрочно мислене, социалните мрежи и финфлуенсърите оформят решенията повече от фундаменталния анализ. ESMA предупреждава още през 2025 г., че голяма част от дребните инвеститори реагират емоционално, а не рационално.

Четвърто, дългът се превръща в системен риск. В някои държави от ЕС задлъжнялостта на домакинствата достигна най-високите си нива от 15 години. Това означава не само финансови трудности, това означава уязвими общества.

И пето, Европа остава разделена по линията „достъп срещу участие“. Cтраните от ЦИЕ имат отлично покритие на банкови услуги, но участват минимално в капиталовите пазари. Разликата между Западна Европа и нашия регион вече не е институционална — тя е поведенческа, културна и образователна.

Именно затова казвам, че финансовата грамотност вече не е просто инструмент. Тя е инфраструктура. Както един съвременен град не може без енергия, транспорт и комуникации, така една модерна икономика не може без граждани, които разбират рисковете, решенията и последствията от финансовите си действия.

- Какво показват данните за реалното състояние на финансовото участие в Европа и особено в Централна и Източна Европа?

Данните разкриват един от най-големите парадокси на съвременна Европа. ОИСР и Global Findex (2025) показват, че между 87% и 95% от пълнолетните граждани на ЦИЕ имат банкова или мобилна сметка – т.е. финансовото приобщаване е почти пълно. И въпреки това едва между 7% и 23% от населението инвестира в капиталовите пазари.

ESMA Retail Investment Study (2025) дава ключовото обяснение: над 60% от българите и румънците не инвестират, защото „не разбират достатъчно“. Това не е проблем на доход, а на увереност. Европейската комисия дори изчислява, че тази масова неувереност води до около 1,3% по-нисък дългосрочен БВП растеж за региона. С други думи – липсата на добра финансовата грамотност е макроикономически фактор и по-високото ниво на личните инвестиции на капиталовите пазари може да доведе до по-висока продуктивност на компаниите и по-добро представяне на икономиките.

- Как образованието по финанси се превръща от социална политика в икономически лост?

Защото ефектът му е измерим и мащабируем. ОИСР (2025) показва, че хората с базова финансова грамотност имат с 40% по-нисък риск от свръхзадлъжняване и два пъти по-голяма вероятност да разполагат с финансов резерв. JRC (2024) допълва, че при инфлационни шокове домакинствата с ниска грамотност губят до 18% от реалната стойност на доходите си, докато при финансово грамотните загубата е под 7%.

Това означава, че финансовото образование действа като антиинфлационен буфер. Неслучайно ОИСР изчислява, че системното внедряване на финансова грамотност в образованието може да увеличи дългосрочния БВП с между 3% и 5% – ефект, сравним със сериозна структурна реформа.

Финансовото образоване е отговорност – на семейството, на училището, на университета, на медиите, на държавата. Но за да бъдат отгледани и обучени бъдещите инвеститори, трябва сега финансовата грамотност да започне от училище.

- Каква е ролята на простите, регулирани инвестиционни инструменти за масовото участие?

Европейската комисия формулира това изключително ясно в стратегията си от септември 2025 г., като казва, че когато продуктите са прости, с ниски разходи и прозрачни, ефектът от финансовото приобщаване е най-силен. Данните на ОИСР показват, че когато инвестиционните инструменти са лесни за разбиране и с ниски разходи, участието в развиващите се пазари на ЕС нараства 2-3 пъти.

Регулации като MiCA и DORA създават рамка на доверие, а инструменти като ETF-и, PEPP и бъдещите SIA трансформират инвестирането от „експертна дейност“ в стандартно финансово поведение, в продукти, достъпни за повече хора. Хората не се страхуват от пазарите – те се страхуват от това да направят грешки. Простотата и прозрачността на продуктите намаляват този страх, а информираността и финансовата грамотност стимулират хората да бъдат активни и да инвестират.

- Защо Централна и Източна Европа изостава структурно, а не циклично?

Защото проблемът не е липса на капитал или достъп до финансовите пазари, а липса на движение на капитала. Изследването на Евростат Household Balance Sheets за 2024 г. показва, че 47-53% от ликвидните средства в ЦИЕ стоят в депозити и текущи сметки – почти двойно спрямо Западна Европа. Това е т.нар. idle liquidity – богатство, което стои само като число в баланса, но не създава икономическа стойност нито за домакинствата, нито за икономиката.

Друго изследване на ESMA - Behavioural Mapping (2025) доказва, че страхът от загуба (loss aversion) е водещата бариера за участие, а JRC Financial Capability Index (2025) отчита, че едва 18-22% от гражданите могат правилно да оценят инфлация, риск и стойност на парите във времето. Това е културен и поведенчески проблем, натрупван с десетилетия.

- Какво означава „успешна финансова грамотност“ в дългосрочен план – за икономиката и за демокрацията?

Тя означава устойчивост. Данните на Европейската комисия и ОИСР показват, че информираното финансово поведение води до по-ниска задлъжнялост, по-високи парични буфери при кризи и по-стабилно пенсионно планиране. Но ефектът не е само икономически.

Финансово грамотните граждани са по-малко податливи на измами, популизъм и „лесни решения“. Те разбират рамката на регулациите, знаят правата си и участват по-активно в икономическия живот. В този смисъл финансовата грамотност не е образователна мода или регулаторна добавка.

Тя е свобода – свободата да вземаш информирани решения, да участваш в растежа и да разбираш собственото си бъдеще.

Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и нейните членове са последователно и активно ангажирани с каузата за повишаване на финансовата грамотност в България. Усилията им се реализират чрез разнообразни обучителни инициативи, както и чрез специализираната разяснителна кампания „Виж парите в действие“, която включва образователни видеа и практически материали и е свободно достъпна за всеки заинтересован.