TikTok поколението и алгоритъмът, който пренаписва политиката

Бъдещето на политиката може да зависи от това дали младите избиратели получават повечето си новини от TikTok – или, в по-широк план, чрез пасивно консумиране на новини и случайно получаване на информация. Това означава, че новините „намират“ хората, вместо те активно да ги търсят.

Активните потребители целенасочено търсят информация, следят текущите събития и обикновено са политически ангажирани. Пасивните обаче се сблъскват с новини косвено – докато превъртат социалните мрежи, гледат видеа или слушат как инфлуенсъри и подкастъри коментират политика. За мнозина от тях политиката не е в центъра на живота им и те не следят редовно развитието на събитията.

Това разделение между активни и пасивни потребители е особено изразено при т. нар. Gen Z (поколението Z - родените след средата на 90-те години до 2012 г.). Въпреки първоначалните прогнози, че това ще бъде най-прогресивното поколение в САЩ, много от тях се ориентираха към Републиканската партия. Макар че леко мнозинство все още подкрепя демократите, данните от последните избори показват значителен ръст на подкрепата за републиканците.

Нарастващото разделение сред младите избиратели

Фокус групи на Navigator Research и проучвания на Global Strategy Group подчертават тази разлика между поколенията. Около 60% от гласоподавателите са „активни“ потребители на новини, а 40% – „пасивни“. Но при избирателите под 30 години съотношението е обратното: 58% казват, че „новините идват при мен“, срещу едва 42%, които ги търсят активно.

Пасивните млади избиратели разчитат много повече на социални платформи като TikTok, Snapchat, Facebook, X и YouTube, отколкото на телевизионни новини. Те често гласуват епизодично – понякога само на президентски избори – и рядко виждат политиката като част от своята идентичност. Обратно, активните млади избиратели са по-склонни да участват редовно в избори, да имат ясна партийна принадлежност и да търсят новини от различни източници.

И двете групи могат да се смятат за „добре информирани“, но живеят в различни информационни среди и чуват напълно различни версии на реалността.

Електорални последици

В последните избори в САЩ пасивните потребители на новини са се ориентирали повече към Доналд Тръмп и републиканците, докато активните млади избиратели са подкрепили демократите. Но пасивната група е била достатъчно голяма, за да компенсира предимството на демократите. Това добавя ново измерение към стар проблем на Демократическата партия – по-малко ангажираният електорат.

Фокус групите разкриват и разлика според образованието. Хората с висше образование в Gen Z описват себе си като внимателни потребители на новини и често проверяват фактите в традиционни медии. Останалите са по-често пасивни, по-слабо обвързани с партии и черпят информация от разнообразни източници – стриймъри, Reddit, коментари под видеа в YouTube, бюлетини и AI-генерирани обобщения – но рядко от класическа журналистика.

При тези пасивни избиратели, особенов в САЩ, малко политически послания успяват да се задържат, освен общото недоволство от икономиката и някои сензационни теми, като случая с „досиетата на Епстийн“. Мнозина не одобряват ситуацията в страната при управлението на Тръмп, но не чуват убедителни алтернативи от демократите.

Какво правят партиите по въпроса

Пасивните избиратели от Gen Z вече са мнозинство в своето поколение и влиянието им ще расте на следващите избори. Дали ще гласуват е неясно – но когато бъдат мобилизирани, могат да наклонят везните.

Някои демократи осъзнават проблема и тестват по-прогресивни, популистки икономически послания, съсредоточени върху неравенството, за да достигнат до тази аудитория. Републиканците от своя страна удвояват усилията си върху културните теми, разпространявани чрез социални медии, десни инфлуенсъри и младежки организации.

Все още е рано да се каже коя стратегия ще проработи по-добре. Но партията, която успее да достигне – и мотивира – пасивните млади потребители на новини, може да спечели решаващо предимство в бъдещите политически битки.

(Анализ на Кристиан Паз, „Вокс“, БГНЕС)