По пример на Франция обществените телевизии и радиа в цяла Европа страдат от бюджетните съкращения и от откритата вражда към тях от страна на една вече по-влиятелна крайна десница. Това принуждава тези медии да показват каква е ползата от тях в една среда, в която конкуренцията вече е жестока, пише АФП в материал, цитиран от БТА.
"Ние не сме в същата ситуацията, както в САЩ, където Доналд Тръмп преустанови цялото федерално финансиране за националното обществено радио NPR и обществената телевизия PBS, както и за цяла плеяда от местни обществени медии. Но някои динамики и някои политически сили са същите и в Европа“, казва Расмус Клайс Нилсен, преподавател по комуникации в Университета на Копенхаген.
Във Франция стълбовете на общественото аудиовизуално пространство – „Франс телевизион“ и „Радио Франс“ - са взети на прицел от края на ноември от най-крайнодесните членове на парламентарна разследваща комисия, чиято работа се подновява утре. Те трябва да се защитават от обвиненията в голистки отклонения, свързани с парите на данъкоплатците.
Обществените медии в Германия също са предпочитана мишена от страна на крайнодясната германска партия „Алтернатива за Германия“. Във Великобритания ВВС преминава през мощна буря след разкритията за подвеждащ монтаж на реч на Доналд Тръмп, което принуди британската обществена медия да се извини и генералният ѝ директор да подаде оставка.
Според Расмус Клайс Нилсен обществените радиа и телевизии отдавна са подложени на критики от страна на политиците или от страна на частните медии, които не се ползват с държавни средства.
Но нов фронт се отвори с възхода на силните националистически чувства в редица европейски страни, които ги обвиняват, че са прекалено либерални по въпросите за многообразието и за имиграцията, допълва експертът.
Организацията „Репортери без граници“ предупреди в доклад от 2025 г., че има много кризи, които засягат обществените медии, по-специално икономическа, технологична – заради конкуренцията на дигиталните платформи – геополитическа, която преживява секторът.
"Това започна преди 10 години в Унгария с обществените медии, които са възприемани днес като подобие на държавни медии. Този модел беше изнесен и в други страни на ЕС“, казва Лор Шовел, отговаряща за бюрото за Италия и Франция на „Репортери без граници“.
В началото на декември около 10 хил. души излязоха по улиците във Вилнюс, столицата на Литва, за да протестират срещу замразяването на бюджета за литовската радиотелевизионна компания (LRT) за периода 2026-2028 г. и срещу реформа, целяща да улесни отстраняването на генералния директор на тази медия, прокарана по инициатива на популистката партия „Зората на Неман“.
Протестиращите във Вилнюс сравниха ситуацията със Словакия, където общественото радио и телевизия бяха реформирани из основи след завръщането на власт през 2023 г. на премиера националист Роберт Фицо. Днес обществената радиотелевизионна компания STVR прилича все повече и повече на говорител на правителството, предупреди през ноември местното бюро на организацията „Трансперънси интернешънъл“.
В Италия организациите за защита на медиите критикуват нарастващата политизация на обществената медия RAI след идването на власт през октомври 2022 г. на ултраконсервативното коалиционно правителство на Джорджа Мелони.
По въпроса за възнагражденията на труда също има бюджетен натиск. В Швейцария обществената медия SSR, която излъчва новини на четирите езика в страната, трябва да съкрати 900 работни места до 2029 г. (от общо 7130 служители). Така наречен план за рационализация предвижда премахване на радиостанции и сливане на телевизионни канали и в Германия, където „Алтернатива за Германия“ обещава да премахне таксата за потребителите, ако дойде на власт.
Според данните на Европейския радиотелевизионен съюз общото финансиране на обществените медии в 27-те страни членки на ЕС е възлязло на 29,17 милиарда евро през 2024 г., което е намаляване с 7,4 процента за последното десетилетие спрямо инфлацията.
Европейският радиотелевизионен съюз и други организации като „Репортери без граници“ приветстваха влизането в сила през 2025 г. на Европейския акт за свобода на медиите – регламент, който изисква от страните членки на ЕС да гарантират независимостта и трайното финансиране на обществените медии.
Друго предизвикателство според Европейския радиотелевизионен съюз, касае спазването на регулациите относно технологичните гиганти, обвинявани, че насърчават разпространението на съдържание, което може да предизвика най-голяма гледаемост и не дават такава голяма видимост на обществените медии.
"Без стриктни правила на дигиталното регулиране в ЕС тези доминиращи платформи ще продължат да диктуват условията, при които медиите, които са от обществен интерес и които пораждат доверие в Европа, достигат до аудиторията, което подкопава тяхната демократична роля“, предупреждава Ричард Бърнли, директор по юридическите и международните въпроси в Европейския радиотелевизионен съюз.
(БТА)


Занаятите, които не изчезват: между тиктакането на часовника и мириса на кожа
От 780 лв. до над 20 000 евро: Какво получават майките на Балканите?
CNN: Хакери от Русия са проникнали в ядрените разработки на САЩ и НАТО
Нов анализ на ССБ: Какво се случва с цените на зърното и горивата?
"Картонения Майдан" в Украйна принуди Зеленски да отмени уволнението на популярен министър
Митата на Тръмп няма да изчезнат, колкото и да са непопулярни
Блокадата на хутите вече отблъсква и китайски танкери от саудитския петрол
Световното завърши със слава за футбола и много пари за ФИФА
Престъпните мрежи в Югоизточна Азия поемат по корпоративния път
Стейбълкойните са грешното оръжие в борбата за надмощие между САЩ и Китай
Любимите коли на Ърнест Хемингуей
Porsche и Mini отново са марките с най-доволни клиенти
Тази къща на колела струва 2,2 млн евро и има гараж за класически автомобил
VW ще продава китайските си модели в Европа
Защо бързото каране всъщност не ви пести време?
Левски обърна Локомотив София в дербито на кръга, два отменени гола
В мандата на кабинета: АМ "Хемус" ще бъде изградена до Велико Търново
7 признака на емоционална изневяра
Седем навика, които правеха щастливи поколенията от 70-те и 80-те години
Диаметърът на Луната е намалял с 50 метра