Европейският парламент прие плана на ЕК за решаване на жилищната криза в Европа

Европейският парламент прие първия в историята си доклад за жилищната криза в Европейския съюз. С 367 гласа „за“ и 166 „против“ докладът призовава за съвместни действия на съюза за справяне с жилищната криза и извеждане на граждани от лоши условия за живот, пише Euronews. Препоръките включват намаляване на административната тежест, разширяване на строителството в блока, мобилизиране на по-големи инвестиции и фискална подкрепа.

След световната финансова криза през 2008 г. жилищата се превърнаха в паневропейско социално извънредно положение, като то се влоши значително след пандемията през 2020 г. Цените на жилищата са нараснали с 60,5% от 2015 г., а наемите са се повишили с 28 на сто. През 2025 г. жилищната собственост за хората на възраст между 24 и 35 години е намаляла с 6% спрямо 2005 г., а една десета от хората не могат да плащат наема си.

Липсата на достъпни жилища е предизвикателство за гладкото функциониране на единния пазар, като подкопава икономическия растеж в Европа и отдавна обещаваната конкурентоспособност.

Планът за достъпни жилища на ЕК има за цел да увеличи предлагането на жилища, да мобилизира инвестиции и да помогне на гражданите с незабавни механизми за подкрепа. Планът дава указания и подкрепя действия на страните членки към по-достъпни жилища.

За да купят жилище в ЕС, европейците трябва да печелят средно толкова, колкото в момента получават в повечето големи градове. Съотношението между цените на жилищата и доходите често надхвърля брутната заплата за 8-10 години, като в най-недостъпните столици то нараства до 12-15 години. За да наемат жилище в градове със силно търсене, гражданите трябва да заделят около 30-40% от доходите си, а все повече млади наематели вече надхвърлят този праг.

Жилищната криза е очевидна – младите хора напускат дома си по-късно, предлагането на социални жилища е недостатъчно, в много региони все още има пренаселени жилища, а броят на бездомниците в ЕС нараства.

Цените на жилищата се повишават значително в части от Източна и Южна Европа като Унгария, Португалия и Литва, а в страни като Финландия поскъпването на жилищата е по-умерено и дори цените леко намаляват. Градовете в Западна и Северна Европа остават сред най-скъпите като цяло.

Причини за кризата

Търсенето на жилища продължава да нараства стабилно благодарение на урбанизацията, ръста на населението в градовете, миграцията в ЕС и увеличаването на по-малките домакинства. Повече хора се конкурират за жилища в едни и същи градски райони, а предлагането е недостатъчно.

Цените на терените, нарастващите разходи за строителни материали и труд, строгите градоустрийствени правила и бавните процеси по разрешаване правят строителството вяло и недостатъчно. По данни на Европейската инвестиционна банка съществува недостиг от милиони домове, а нивата на строителството са далеч по-ниски от необходимото всяка година.

Финансовата и пазарна динамика е друга причина. Между 2015 г. и 2022 г. ерата на ултраниските лихви подхрани огромен жилищен бум. Положението се промени от юли 2022 г., когато Европейската централна банка започна да повишава лихвите от 0% до връхната точка от 4% до септември 2023 г. Повишенията направиха ипотечните кредити по-недостъпни, а това на свой ред оскъпи закупуването на жилище, затова хората оставаха по-дълго в жилището си под наем, което засили консуренцията и тласна месечните наеми още по-нагоре.

Все повече хора решават да живеят заедно, за да споделят жилищните разходи, което води до пренаселване. Близо 48% от хората на възраст между 18 и 34 години в момента живеят със съквартиранти, въпреки че според допитвания над половината биха искали да живеят сами. За да избегнат това, много хора отлагат напускането на семейното  жилище.

Същите ограничения засягат социалните жилища, които вече не действат като достатъчна предпазна мрежа. Предлагането не отговаря на търсенето, което води до дълги списъци с чакащи и ограничава достъпа на домакинства с ниски и средни доходи.

Много градове ограничават допускането до социални жилища до най-уязвимите групи, поради което работещи домакинства, които са изключени от частния пазар поради високите цени нямат достъпни алтернативи. В същото време голяма част от социалните жилища остаряват и изискват ремонт, за да отговорят най-вече на стандартите за енергийна ефективност.

Смята се, че 1,28% от хората в ЕС към момента живеят на улицата, в приюти или временни жилища. Това е увеличение с 30 на сто спрямо нивата през 2019 г. и със 70% през последното десетилетие.

Решенията на ЕС

Жилищата остават основно национална компетенция, което означава, че действията на ЕС могат само да допълнят националните политики. Страните членки имат последната дума за наемите, моделите на социални жилища, градоустройствените правила, защитата на наемателите и имотните данъци.

ЕС не може да наложи обща жилищна политика и да регулира жилищния пазар в целия блок. Но той може индиректно да повлияе на жилищния пазар чрез финансиране и законодателни инструменти, като в същото време даде указания и подкрепи действията на национално ниво.

Над 43 млрд. евро бяха мобилизирани през 2021-2027 г., с допълнителни 10 млрд. евро за 2026-2027 г. През април 2024 г. Комисията изчисли, че 100 млрд. евро ще са необходими за увеличаване на проектите за енергийна ефективност в блока до 2030 г.

15,1 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост са заделени за социални жилища, а част от средствата в размер на 26,2 млрд. евро от InvestEU отиват в подкрепа на ремонта на сгради с цел пестене на енергия. Значителна част от средствата по програма „Хоризонт Европа“ в размер на 95,5 млрд. евро са инвестирани в безопасни, здравословни, достъпни и устойчиви жилища. Част от средствата от фонд „Справедлив преход“ в размер на 17,5 млрд. евро са заделени за инвестиции в енергийна ефективност за намаляване на енергийната бедност. След ревизия на кохезионните фондове в размер на 392 млрд. евро през 2025 г. беше удвоена сумата за повече достъпни и социални жилища.

Европейският план за достъпни жилища е основният отговор на Комисията на кризата с четири стълба. Той повишава предлагането на жилища, мобилизира инвестиции, за да ускори дигитализацията и възможностите за растеж в сектора на ремонтите, придвижва реформи и защитава най-уязвимите.

Планът е подкрепен от ревизия на държавните правила за помощ с цел улесняване на националната финансова подкрепа за достъпни и социални жилища и от Citizens Energy Package за решаване на проблема с енергийната бедност.

В допълнение към плана Европейската стратегия за жилищно строителство е съсредоточена върху повишаването на производителността и решаване на проблема с неефективността в строителния сектор. Намаляването на административната тежест, по-бързото разрешаване, нови цифрови инструменти и насърчаване на модерните методи за строителство са инструментите на стратегията към по-достъпни жилища.