Защо европейските фондови пазари изостават от пазарите в САЩ?

През 2006 г. Лондонската фондова борса се присмиваше на задграничните ухажори, които хвърляха погледи в нейната посока. По това време борсите в Европа бяха вплетени в шеметен танц на потенциални бракове. Няколко от най-големите вече се бяха обединили, за да създадат Euronext. Германия се опитваше да се позиционира като световен лидер, а големите съперници от САЩ се опитваха да създадат трансатлантически центрове за листване и търговия.

На Европа не ѝ липсваше самонадеяност и увереност, че обвързването на борсите ще постави предизвикателство пред Уолстрийт, който още стоеше под сянката на dotcom балона и множеството корпоративни скандали по това време, пише FT.

По-специално борсата в Лондон (LSE), със своя исторически престиж, стоеше решително, остро и отбранително. Тя вече беше отклонила няколко потенциални партньори, включително Deutsche Börse във Франкфурт, и продължи да отблъсква други с мотива, че Лондон има „уникална глобална позиция“, изградена върху дълбоката инвеститорска база на Ситито и първокласната индустрия за финансови услуги.

Една финансова криза по-късно обаче, както и шокиращото излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) и пандемията от 2020 г., вече е ясно, че всички са сбъркали.

Американските пазари остават безспорен първенец за листвания и търговия с акции на най-динамичните и бързо развиващи се компании в света. Лондон не успява да привлече блестящи първични публични предлагания и дори изгуби някои от най-надеждните си имена. Други европейски пазари са ограничени и плитки и все още носят силен полъх на старата икономика, доминирана от банки и индустриални компании.

Инвеститорите казват, че европейската мечта за изграждане на сцена за капиталови инвестиции, която да съперничи на САЩ, остава далечна и пътят към нейното създаване е осеян с практически, политически и културни пречки. Дори ако европейските борси променят правилата за листване в опит да привлекат нови компании, САЩ имат сериозна преднина. Може да отнеме десетилетия на света да се приспособи към края на ерата на лесните пари, която напомпа американските корпоративни шампиони.

„САЩ имаха тази много положителна обратна връзка в технологиите и с компании с висок растеж“, казва Юан Мънро, главен изпълнителен директор на Newton Investment Management в Обединеното кралство. „Това създаде покритие и вълнение, хората инвестираха и нямаше реален краткосрочен натиск . . . да се покаже [корпоративна] рентабилност. Хората бяха щастливи да купуват растеж, това беше наградата им. В Европа, за разлика от това, имаше недоволство от корпорациите, които правят пари, относно хората, участващи в растежа“, допълва той.

След избухването на Covid-19 глобалните централни банки намалиха лихвените проценти и подкрепиха пазарите на облигации, за да удържат клатещите се икономики. В отговор 2021 г. счупи рекорди за листвания на фондовите борси, тъй като цените на активите скочиха и компаниите се насочиха към публичните пазари.

Ентусиазмът е толкова изразен, че САЩ преоткриха манията за компании за придобиване със специална цел или Spacs - компании с празни чекове, които се листват на борсите по същество като гърне с пари, а след това преследват и поглъщат други фирми, за да постигнат целите си.

През 2022 г. средата се промени драматично. Глобалните акции паднаха с около 20 процента миналата година, тъй като централните банки рязко повишиха лихвените проценти, за да се справят с инфлацията, и десетки Spacs се сринаха. Инвеститорите вече не бяха в настроение за спекулативни залози. Безпрецедентният прилив на първични публични предлагания удари стената.

Европа и Обединеното кралство също се представиха зле. Стойността на европейските листвания през 2022 г. падна до най-ниската си точка от десетилетие, според данни на Dealogic. Само едно листване - това на производителя на автомобили Porsche във Франкфурт за 75 млрд. евро, представлява 60 процента от общата събрана сума.