Може ли новосъздаден фонд за физическа мед да окаже натиск върху световните пазари?

Когато братята Хънт завладяха пазара на сребро през 1980 г., като натрупаха огромен запас от благородния метал, бижутерската компания Tiffany & Co. публикува съобщение в New York Times, с която заклейми това. „Смятаме, че е недобросъвестно някой да натрупа няколко милиарда – да, сребро за милиарди долари, и по този начин да повиши цената“, пише в съобщението.

Възможно ли е пазарът на мед да претърпи подобен натиск?

Доскоро уверено можехме да кажем, че не, пише Bloomberg. Сега обаче спекулантите могат да получат лесен и напълно законен начин да доминират на пазара на метала - развитие, за което регулаторите изглеждат твърде спокойни.

Канадската инвестиционна фирма Sprott Inc. стартира фонд за 100 млн. долара, който ще купува и държи физическа мед от името на инвеститори. За разлика от повечето други спекулативни продукти, които купуват финансови деривати, като фючърсни договори, новият фонд ще закупува действителен метал, който ще се съхранява в склад.

Медта поне доскоро не се считаше за чак толкова привлекателен метал като среброто и златото, но е от решаващо значение за глобалната икономика, особено на фона на засилената електрификация. Следователно свиване на предлагането би било пагубно за глобалния икономически растеж и инфлацията.

Потребителите – производители на кабели, на електрически автомобили, климатици и др., определено има за какво да се тревожат. Преди десетилетие, когато JPMorgan Chase & Co. и BlackRock Inc. предложиха подобни инвестиционни продукти, потребителите на мед в САЩ се обърнаха към съда, за да ги блокират. Банките в крайна сметка се отказаха от проектите си.

Новият фонд, листван на фондовата борса в Торонто, започва скромно: по-малко от 10 хил. метрични тона мед, малка част от 28-те милиона тона, консумирани годишно. Запасите му обаче вече се равняват на повече от 50% от запасите в складовете, свързани с фючърсния контракт за мед, листван в Ню Йорк, и около 10% от запасите, свързани с фючърсния контракт, листван в Лондон.

Ето как изглежда рецептата за бедствие: тъй като повече пари се наливат в новия фонд, ще трябва да се складира повече мед. Вероятно и други фирми ще последват примера с покупките на физическа мед, което още повече ще повиши търсенето. Така пазарът на мед може да се изправи пред още по-сериозен недостиг на метала.

Канадските регулатори вероятно са решили, че новият меден фонд няма да повлияе на днешните пазарни цени. Въпреки че в момента това е вярно, те отварят опасна врата, която ще бъде трудно да се затвори в бъдеще, ако физическите медни фондове станат достатъчно популярни, за да натиснат пазара.

Разбира се, металът ще бъде съхраняван в складове и на теория достъпен за всеки, който има нужда от него. Ако инвеститорите обаче откажат да продават, той няма да бъде достъпен за глобалната икономика, което може да доведе до бурни колебания в цените.

Инвеститорите, които искат да спекулират с медта, разполагат с много други инструменти, включително суапове, фючърси и опции. Фондът Sprott Physical Copper обаче не е средство за спекулативна инвестиция – той е средство за натрупване. Мениджърът на фонда е в бизнеса със стоки "купувай и задръж" и не крие, че моделът му разчита на натрупване. Стратегията му е да не продава медта, която натрупва, а да заема метала.

Аргументът в полза на физическите фондове в благородни метали е, че инвеститорите искат да притежават действителния актив, защото се притесняват, наред с други неща, от конфискация и обезценяване. По този начин фондовете във физическо злато са защита срещу – да кажем, Армагедон. Никой обаче не купува мед, за да се защити за края на света.

Най-добрата изолация срещу потенциалното въздействие на този фонд са неговите такси – те са толкова високи, по-сходни с таксите на хедж фонд, отколкото на взаимен фонд, че вероятно няма да се окаже твърде популярен. Като се изключат разходите за  IPO-то, инвеститорите плащат близо 2,5% от капитала си под формата на такси през първата година. Освен това търговската къща, която купува и съхранява медта, получава „насърчителна такса“ от 50% от всички печалби, които прави „за всички други трансакции с мед, които не са директни покупки или продажби, като заемане и обмен“.

При такива щедри такси и риск от свиване на пазара единственият победител е компанията зад фонда. За инвеститорите и световната икономика това е просто поредното тревожно развитие.