Как Пекин пое контрола над финансовия център на Хонконг, докато Западът гледаше от страничната линия

Отстъпен на Обединеното кралство от китайската династия Цин през 1842 г., Хонконг в продължение на десетилетия е основната врата, където чуждестранни инвеститори можеха да грабнат парче от китайския пазар, особено след като икономическите реформи започнаха в края на 70-те години на ХХ век. Западните банки спечелиха сериозни приходи от такси, за да помагат на китайски фирми да се листнат на чуждестранни фондови борси, да издават дългове и да купуват европейски и американски фирми.

Бумът продължи, след като Хонконг беше върнат на Китай през 1997 г. Тази ера започна да приключва през 2019 г., след като милиони хора в Хонконг излязоха по улиците, за да протестират срещу противоречивия закон за екстрадиция, предложен от пропекински настроените законодатели. Централното правителство на Китай предприе репресии, като арестува дисиденти, ограничи свободата на печата и наложи закон за националната сигурност, който включва тежки наказания за чужда намеса. Пандемията допълнително изолира Хонконг.

Днес градът запазва много от своите предимства, превърнаха в ключов финансов център, включително - за разлика от континентален Китай, свободно търгувана валута, обвързана с долара, свободно движение на капитали през границите му и система на общо право, която има тенденция да бъде по-ефективна от социалистическата правна система на континента.

Нещата, в които чуждестранните банки са добри обаче – например свързването на големи, бързо развиващи се китайски компании с глобални инвеститори в Европа и САЩ, вече не са приоритет за много китайски клиенти в Хонконг. Сделките стават все по-малки и компаниите се грижат повече за набирането на пари на ниска цена, отколкото за ухажването на глобални инвеститори, казват банкери.

От 2023 г. китайските местни власти все повече поемат ролята на инвеститори в първични публични предлагания в Хонконг, тъй като Пекин насочва капитала към други приоритети, например производството на чипове, а международните инвеститори губят интерес към китайски активи.

Китайските банки също така са по-склонни да участват в сделки, които включват предимно инвеститори от „семейство и приятели“. Международните банки обикновено не одобряват практиката, което ограничава способността им да правят надлежна проверка на инвеститорите и да наблюдават сделките. Банките на Уолстрийт, включително Goldman Sachs, са се отказали от някои сериозни сделки през 2023 г. поради тази причина.

Китайските банкери определят желанието на чуждестранните банки да намират независими инвеститори, вместо просто да сключват сделките, „морално обсесивно-компулсивно разстройство“. Същевременно те използват по-големите си баланси, за да продължат да финансират по-рискови части от китайската икономика през последните години, включително сложни държавни инвестиционни инструменти, с които местните администрации набират пари за изграждане на инфраструктура. Около 800 млрд. долара от този дълг сега са изложени на висок риск от неизпълнение.