Допълнителната стабилност от влизането на България в еврозоната ще бъде благоприятна за българските стартъпи заради намаления риск от новите правила на Европа за развитие на местни конкурентни компании. Еврото ще освободи и допълнителен ресурс от резервите на българските банки, които могат да бъдат насочени към български стартиращи компании. Това коментира Румен Илиев, партньор във фонда за рисков капитал LAUNCHub, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
"Надявам се, че ще усетим прилив на капитал, когато примем еврото заради увеличената стабилност на пазарите и на България", коментира той.
Илиев посочи, че екосистемата за рисков капитал в България вече е достигнала ниво, в което сме водещи в Източна Европа. Имаме различни фондове и различни начини на финансиране на стартъпи. Екосистемата е интересна както за инвеститори, така и за създаването на нови технологични бизнеси.
"За да има интерес към една стартираща компания, тя трябва да има потенциал да стане наистина голям бизнес. Рисковият капитал е там, за да създава бизнеси, които стават едни от най-големите в света. 40% от компаниите в индекса S&P500 например са създавани с помощта на рисков капитал, а другите са създавани по-скоро преди това или по друг път", отбеляза гостът.
Според него съществуват достатъчно инвеститори, които имат апетита да инвестират в български компании, макар нивото на финансиране в Европа да е по-малко от това в САЩ, каза Илиев. Той допълни, че за пръв път има компании в тяхното портфолио, които успяват да привлекат десетки милиони от европейски фондове, което преди е било много трудно.
Някои сфери се считат за по-рискови от други, това не се променя много динамично, но финансирането не е чак такъв голям фактор, добави той. Европа все повече разбира, че за да се конкурира с компании от САЩ и Азия, са необходими рискови капитали. "Европа вижда рисковия капитал като начин на създаване на големи европейски компании. В момента се намираме в една нова индустриална революция, където големите компании са определящи. Очаква се те да са двигателят на Европа и в бъдеще", коментира той.
Промяната в американската политика по отношение на търговията и международните отношения в момента създава риск американските инвеститори да се насочат повече към вътрешния пазар. Това може да ограничи американските капитали в Европа, но дава възможност за навлизането на европейски инвеститори, смята Илиев. Сътресенията в момента едва ли ще отразят на оценките на стартиращите компании, добави той.
В момента сме в първите етапи на новата индустриална революция, базирана на изкуствен интелект, автономност и дори космос, смята Илиев. Това включва и зелена, интелигентна индустриализация. "Ние като инвеститори гледаме натам. Последните ни инвестиции са насочени към автоматизация на складове с помощта на дронове; в софтуер на зарядни станции, в киберзащита", уточни събеседникът.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Времето във Варна на 15 май 2026
"Войната" по пътищата взе две жертви за последните 24 часа
Тръмп: Постигнах фантастични търговски споразумения с Китай
Честваме паметта на преподобния Пахомий Велики
Черно море Тича допусна загуба и в третия мач от полуфиналната серия с Балкан
САЩ са уведомили съюзниците за евентуално спиране на ротацията на войски в Европа
Тръмп искал да прибере иранския уран предимно за PR цели
Петролът се насочва към седмичен ръст, няма изгледи за край на войната с Иран
Паундът се срива след ескалация на бунта на лейбъристите срещу Стармър
Нийл Ричмънд за търговията САЩ-Ирландия и митата
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
ЦИК тегли днес номерата на бюлетините за частичните местни избори на 14 юни
В Хавана: Пуснете ни ток поне за три часа
От 9 юли: Летище Палм Бийч ще се казва "Донълд Тръмп"
Китай призова за трайно примирие между САЩ и Иран
Анчелоти преподписа с Бразилия до 2030