Сделките в Европа могат да отбележат най-добрата си година от над десетилетие

„Сливанията и придобиванията се използват за продажба на части от бизнеса, които може и да не успеят да стигнат до следващото десетилетие. Или фирмите могат да купуват други компании, за да предприемат различен подход при управлението на портфолиото си“, смята той.

Фирмите също така продават или придобиват бизнеси, за да се адаптират към геополитическите промени, да ограничат излагането си на предизвикателни пазари и да увеличат присъствието си на други.

Анализаторите на Pitchbook очакват сектори с ниски маржове да отбележат нарастваща консолидация тази година. Например автомобилната и химическата промишленост могат да бъдат принудени да се разрастват поради ценови натиск, до голяма степен свързан с американските мита. Увеличените разходи за аерокосмическа и отбранителна промишленост също правят бизнеса в тези сектори привлекателна цел за фокусирани върху растежа сливания и придобивания.

В периода април-юни ИТ секторът е единствената област в Европа, която регистрира увеличение на стойността на сливанията и придобиванията на тримесечна база, като ръстът достига 36,6%.

Страхува ли се още Европа от мащаба?

В края на миналата година оптимизмът в САЩ беше отчасти породен от убеждението, че президентът Доналд Тръмп ще разхлаби регулаторния контрол върху сключването на сделки. В Европа Лоренцо Корте от Skadden заяви, че подобен ентусиазъм е бил предизвикан от доклада на бившия управител на Европейската централна банка Марио Драги, публикуван през септември. Докладът, който пристигна с много фанфари в Брюксел, включва серия от предложения относно конкурентоспособността на ЕС.

„Докладът Драги беше призив за насърчаване на консолидацията в Европа, за да могат европейските компании да се конкурират по-ефективно в глобален план“, казва Корте.

Що се отнася до одобренията за сливания, ЕС често е критикуван за прекомерна предпазливост. Например Европейската комисия блокира сделки между железопътните гиганти Siemens Mobility и Alstom, както и между авиокомпаниите Ryanair и Aer Lingus, поради опасения, че биха навредили на конкуренцията на пазара. Сделка между Mars и Kellanova в момента е в застой, докато се чака зелена светлина от регулаторите по конкуренцията.

Не само Комисията спира сделките. Националните правителства също могат да усложнят сливанията, както се вижда от враждебността на испанското правителство към поглъщането на конкурентната банка Sabadell от BBVA.

Според Найджъл Уелингс от Clifford Chance, ЕС вече осъзнава, че „не може просто да реагира негативно на мащаба“ и че „голямото не винаги означава лошо“. „Ако сте в сектор като финансовите услуги, където се конкурирате в световен мащаб, тогава мащабът и това да бъдете европейски шампион е положително“, допълва той.

Способността на ЕС да насърчава индустриални шампиони е особено важна и когато става въпрос за отбрана. В отговор на геополитическото напрежение и заплахата от Тръмп държавите членки увеличават военните си разходи.

Преодоляване на насрещния вятър

Анализаторите предполагат, че пазарът на сливания и придобивания тази година не е нито горещ, нито бавен. Митата и икономическите рискове се компенсират чрез облекчаване на лихвените проценти и по-голям апетит за мащаб.

Траекторията през следващите месеци зависи до голяма степен от митата на Тръмп и икономическите последици. Инвеститорите ще следят и развитието в Украйна, регулаторните промени и решенията за лихвените проценти от ЕЦБ и Федералния резерв.

Излизането от частния капитал, за да се върнат пари на инвеститорите, е сравнително слабо през последната година. Ако компаниите за частен капитал могат да се справят с натрупаните предложения и да освободят средства, това вероятно ще създаде по-голям импулс през следващата година.