Блясъкът на еврото — възможност, която Европа трябва да заслужи

Европейските политици се сблъскаха с много изненади след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Една от най-големите: перспективата еврото да се превърне в конкурент на могъщия американски долар, пише Bloomberg.

Докато инвеститорите се възстановяват от търговските сътресения, идващи от Вашингтон, стойността на еврото се повишава. Група окуражени политици сега аплодира идеята единната валута да се превърне в сериозна алтернатива на долара като крайъгълен камък на глобалната финансова система. През май председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че несигурността относно ролята на долара „създава възможност за „глобален момент на еврото”.

След това тя представи план за сграбчване на този момент. По типичен за Европейския съюз начин въпросът беше включен в дневния ред на срещата на върха през юни, където лидерите дадоха своето одобрение, преди да прехвърлят подробностите на служителите в Брюксел и Франкфурт.

За да се конкурира сериозно с долара, еврозоната ще трябва да преодолее вътрешни различия и фрагментация на много фронтове. По-нататъшната интеграция на капиталовите пазари на страните членки ще ги направи по-дълбоки и по-ликвидни, като ще даде на инвеститорите повече стимули да държат активи, деноминирани в евро. Съвместното емитиране на държавен дълг би могло да създаде алтернатива на американските държавни облигации за инвеститорите, търсещи нискорискови активи. Такива проекти имат трудности да стартират от десетилетия и скептицизмът преобладава по отношение на това дали този път ще бъде по-различно.

„Оптимист съм и мисля, че Европа ще предприеме стъпки в тази посока“, казва Гунтрам Волф, професор в Solvay Brussels School of Economics and Management, който често е съветвал министрите на финансите от еврозоната. „Но реализмът ми подсказва, че тези стъпки няма да бъдат достатъчно големи, за да може еврото наистина да се превърне в конкурент на американския долар.“

Регионалната интеграция беше основният мотив за създаването на единна валута. Но на заден план се криеше завистта на Франция към „прекомерната привилегия“ на долара – термин, измислен през 60-те години от тогавашния министър на финансите Валери Жискар д'Естен (който по-късно стана президент). Лагард – самата тя бивш френски министър на финансите, също посочи специалните предимства на наличието на глобално доминираща валута в речта си през май. Те включват по-ниски разходи по заемите за правителствата и бизнеса и защита от колебания на валутните курсове и санкции.

Отмар Исинг, един от архитектите на еврото, си спомня как френските амбиции все още са били живи, когато става първият главен икономист на ЕЦБ през 1998 г. Но тогава той се противопостави на активното насърчаване на т.нар. интернационализация на валутата. „По това време съществуваше опасност от претоварване на ЕЦБ и еврото с политически амбиции“, казва той.

Въпреки това популярността на валутата нарасна до глобалната финансова криза и последствията от нея, когато започна да спада отново. Неотдавнашен доклад на ЕЦБ показа, че международното използване остава непроменено на 19% от транзакциите през 2024 г., с 20% дял във валутните резерви. И двете числа са равни на приблизително една трета от резултатите на долара.

Мерките на Тръмп за налагане на мита и атаките срещу Федералния резерв разтърсиха тази ситуация. Американските облигации вече не се считат за сигурно убежище, както някога, като „смущенията на пазара на държавни ценни книжа“ се посочват като най-голям риск от стратезите в скорошно проучване на френската инвестиционна банка Natixis.

Междувременно, на фона на преминаването на Германия към по-либерална фискална политика, което поражда надежди за растеж, интересът към еврото се засили. „Когато започнете да имате клиенти, колеги, австрийци, германци, швейцарци, които наистина започват да се притесняват за долара и стават проевропейски настроени, тогава разбирате, че нещо е нарушено“, казва Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите проучвания в Pictet Wealth Management.

Лагард предупреждава да не се приема възходът на еврото за даденост. „Трябва да го заслужим“, каза тя в речта си. Самата ЕЦБ дава своя принос, като работи за създаването на дигитално евро, каза тя, като настоя, че политическите лидери на Европа също трябва да действат. Тя подчерта три важни основи за по-доминираща валута: непоколебима ангажираност към отворена търговия, подкрепена от военна сила; по-дълбоки капиталови пазари; и защита на върховенството на закона.

В много от тези области ЕС има какво да предложи. Вътрешната свободна търговия вече е факт, а като нетен износител ЕС подкрепя отворената търговия. Спазването на върховенството на закона е предпоставка за членство. Решението на Европа да се превъоръжи – подтикната от Тръмп – е значимо.

Но блокът изостава в областта на финансите. „Най-големите пречки пред лидерството на еврото – във фрагментирана международна среда и при нарастващо глобално търсене от инвеститорите на алтернативи на долара като сигурно убежище – са фрагментирането на самия европейски пазар и липсата на ликвидност на пазарите на евро дълг“, казва Лена Комилева, главен икономист в G Plus Economics.

Взети заедно, облигационните пазари в блока са една трета от размера на пазара в САЩ, а рисковият капитал също изостава значително. Единен капиталов пазар би предоставил на компаниите друг източник на финансиране освен доминиращите банкови кредити, би позволил евтини и сигурни трансгранични инвестиции и би могъл да привлече чуждестранен капитал.

Но „националните интереси“, както Лагард го формулира през ноември миналата година, стоят на пътя. Необходимо е да се хармонизират пазарният надзор, данъчните режими и правилата за несъстоятелност. Лагард посочи как повече от 100 опита за напредък на капиталовите пазари са се провалили от 2015 г. насам.

Няма един-единствен виновник за това. Малките страни с големи финансови центрове, като Ирландия и Люксембург, имат ясни интереси, които да защитават, но на сцената действа и армия от лобисти. Германските банки тип Sparkassen например – предимно местни спестовни институции – искат да защитят собствения си кредитен бизнес от преминаването към финансиране от капиталовите пазари, което често се доминира от големите банки.

„Това е трудна задача, тъй като националните и европейските проблеми са взаимосвързани и са налични много различни интереси“, казва Йоханес Линднер, съдиректор на базирания в Берлин мозъчен тръст Jacques Delors Centre. Една радикална идея на Лагард – да се заобиколи хармонизирането на правилата за 27-те членки на ЕС чрез създаване на теоретична 28-а юрисдикция, към която фирмите да могат да се присъединят – би могла да промени изцяло ситуацията, казва високопоставен служител от еврозоната, който говори при условие за анонимност. Но това не е част от политическата програма, добавя той.

Общото финансиране на държавните облигации е още по-спорно по простата причина, че по-богатите страни като Германия не искат да финансират задлъжнели партньори като Италия. Така инвеститорите трябва да оценяват всеки национален емитент поотделно, като само някои еврооблигации отговарят на критериите за ултрасигурни активи. Лагард наскоро отбеляза, че неизплатените държавни облигации с рейтинг най-малко AA възлизат на малко под 50% от брутния вътрешен продукт в Европа спрямо над 100% в САЩ.

Колегата на Лагард в Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел счита, че голям европейски пазар на облигации е предпоставка за по-голяма глобална роля на еврото. Тя призова да се поднови дебатът за по-голямо финансиране от страна на ЕС на общите публични блага, като отбраната. Това би се основавало на прецедента, създаден през 2020 г. от ЕС за създаване на съвместно финансиран фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, за да се подпомогне коригирането на щетите, причинени от пандемията. Политическият импулс може да дойде от плана на ЕС ReArm Europe, който има за цел да мобилизира до 800 млрд. евро за военни инвестиции.

„Ако се издават повече облигации на европейско ниво, а не на национално, това ще създаде много по-ликвидни пазари за еврото и за държавните облигации в еврозоната“, казва Масимилиано Кастели, ръководител на отдела за глобални суверенни пазари в UBS Asset Management. Но „това все още е само сценарий, тъй като Европа често дава обещания, които много често не изпълнява“.

Исинг отхвърля идеята за съвместен дълг, в съзвучие с консервативното германско фискално мислене. И той все още е скептичен по отношение на активното насърчаване на по-голяма роля от страна на ЕЦБ. „Решението за използването на еврото като международна валута е в ръцете на чужденци, централни банки или частни субекти“, казва той. „За ЕЦБ е от ключово значение да убеди международните инвеститори, че могат да разчитат безкрайно на стабилността на еврото.“