Опитът на Хърватия с еврото може да послужи като успокоение за България

Всички, които очакват апокалипсис с идването на еврото, трябва да се успокоят. Поне това е съветът на Хърватия, последната страна, която прие единната валута през 2023 г. Така започва материал на Politico, посветен на българското влизане в еврозоната и хърватския опит.

Хиляди българи протестираха по улиците, след като Европейската комисия одобри влизането на България във валутния съюз от следващата година, страхувайки се, че в резултат на това животът ще стане много по-скъп.

Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията ѝ – вярно – е малко по-висока, отколкото преди присъединяването. Но до голяма степен, според експерти, това отразява други фактори, които са се развили добре. Според другите ѝ икономически данни преходът ѝ до голяма степен е успех – и модел, на който България да подражава.

Растежът в Хърватия беше сред най-силните в ЕС миналата година – 3,8%, подпомогнат от туристическия сектор, който остана силен, въпреки че индустриалните проблеми на Европа се умножиха. Безработицата е на най-ниското си ниво, откакто започна текущото статистическо отчитане за страната през 1996 г. Грантовете по различните фондове на ЕС продължават да постъпват бързо благодарение на правителството, което си върши работата: рейтинговата агенция Fitch очаква Хърватия да е усвоила всички 4,5 млрд. евро от средствата, предназначени по Механизма за възстановяване и устойчивост, до средата на следващата година. Може би най-важното е, че заплатите са се увеличили с над 30%, откакто хърватите смениха куните с евро.

Бурното влизане в еврозоната

Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята за присъединяване към еврото едновременно в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие поддържаха нивата си на инфлация на или дори малко под тези в еврозоната, пише Politico.

Но поредицата от шокове, започнали с пандемията, промени всичко това: инфлацията се ускори много повече, отколкото в еврозоната, достигайки връх от над 13% в Хърватия и близо 19% в България, оставяйки потребителите и в двете страни силно чувствителни към риска това да се повтори.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-лошите в ЕС, анализаторите казват, че причините до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.

„Хърватия беше единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск“, казва Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет. Той отбелязва, че инфлацията от 2022-2023 г. е най-лошата от 90-те години на миналия век, когато бивша Югославия се разпадаше.

При такива условия в началото на процеса на приемане, според Сорич, потребителите са срещнали трудности да определят какво движи инфлацията, което е довело до схващането, че тя е много по-ускорена от официалните данни.

Но страховете от покачване на цените са отчасти оправдани, коментира на свой ред Фран Галетич, също от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет. Той се позова на опита на съседна Словения, където цените се повишиха с 9% в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.

„Въпреки че официалната политика изпращаше успокояващи послания, че това няма да се случи, мнозина си спомниха как изглеждаше това“, казва Галетич. За да успокои обществеността, хърватското правителство принуди супермаркетите да показват цените и в двете валути в продължение на четири месеца, преди еврото да замени куната през 2023 г., и в продължение на една година след това.

Това все пак не попречи на някои търговци на дребно да притискат клиентите си. Много хърватски търговци на дребно повишиха цените си преди влизането в сила на правилото, което им позволи да твърдят, че не ги повишават по време на периода на двойно показване на цените, коментира Галетич. Потребителските цени се повишиха много по-бързо през 18-те месеца около приемането на еврото, отколкото след влизането в самата еврозона.

България е готова да приложи подобна политика, считано от юли, и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия.

И възмущението от случилото се остава: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу покачващите се цени, принуждавайки правителството да разшири редица ценови ограничения, въведени за някои стоки от първа необходимост през 2022 г. и 2023 г.

„Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като те частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите вероятно до известна степен ги възприеха като буфери срещу инфлацията на еврото“, отбелязва Сорич.

България, добавя той, е в по-добра позиция днес, защото „сега има много по-спокойни перспективи по отношение на инфлацията, отколкото имахме през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват промените в цените и да се санкционират нелоялните практики в търговията на дребно“.

Други двигатели на инфлацията са по-трудни за приписване на еврото, дори косвено. Вземете например сезонния туризъм, който представлява около една пета от икономическото производство на Хърватия: откакто европейците си възвърнаха свободата да пътуват след пандемията, туризмът е най-горещата част от икономиката. През последните три години цените в хърватския туризъм са се повишили с 50 процента - много повече от 15 до 20 процента, наблюдавани в Испания или Гърция.

Ползите от еврото

Като цяло обаче експертите казват, че преминаването към обща валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на отдела за европейски отношения на Хърватската централна банка, определи приемането на еврото от страната като пълен успех. Хърватия се сбогува с таксите за конвертиране на валута (голяма победа за бизнеса и туристите), а премията за кредитен риск на страната спрямо Германия – отразена в доходността на държавните облигации – почти е изчезнала.

Хърватската централна банка изчислява, че страната сега спестява около 160 млн. евро годишно само от разходи за обмен и трансакции.

„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната въпреки факта, че се присъединихме към еврозоната в много трудни времена“, коментира Шабич. Но с финото предупреждение на страна, която е взела своя дял на властова дисфункция и скандали през годините, тя подчертава, че „подробното и навременно планиране“, както и „ясното разделение на задачите и отговорностите между участващите институции са от съществено значение“, завършва материалът на Politico.