Пазарите се колебаят, технологиите отслабват – а еврото печели влияние

Поскъпването на еврото през една напрегната седмица за световните пазари повдига интересни въпроси за това дали то се държи като сигурен актив в момент на съмнения в американския технологичен сектор и промени в профилите на централните банки от двете страни на Атлантическия океан и в Токио, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан.

12-процентното поскъпване на еврото спрямо долара през тази година се дължи главно на турбулентното първо полугодие, но то запазва по-голямата част от ценовия си ръст през 2025 г., въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) намали основните лихви четири пъти в рамките на 12 месеца.

След като технологичните гиганти на Wall Street отново изпитаха сътресения миналата седмица, а представители на Федералния резерв заеха по-агресивна позиция, доларът не се възползва нито от търсенето на сигурно убежище, нито от намалените очаквания за облекчаване на паричната политика от Фед.

Освен това поскъпването на еврото е по-широко. Стойността на единната валута достигна рекордни нива спрямо японската йена миналата седмица и най-високото си равнище от над две години спрямо британската лира.

Макар и двете движения да бяха обусловени от вътрешнополитическите събития в Токио и Лондон, тези две валути заедно съставляват повече от 10% от теглото на външната търговия на еврозоната.

Традиционната роля на йената като сигурно убежище в периоди на финансова нестабилност, основана главно на предположението за репатриране на японски капитал в неспокойни времена, изглежда отсъстваше миналата седмица. Тя може да е подкопана от новото облекчаване на фискалната политика в страната и политическия натиск върху Японската централна банка да поддържа облекчени парични условия.

Единствено швейцарският франк, подкрепен допълнително от намаляването на митата на САЩ, отбеляза ценови ръст спрямо еврото. Но дори и това може в крайна сметка да срещне съпротива от страна на Швейцарската национална банка, която се опасява от дефлация.

Като цяло, индексът на номиналния ефективен обменен курс на еврото спрямо повече от 40 търговски партньори продължава да се движи близо до рекордни нива и отново е в подем. Показателят на ЕЦБ е на по-малко от 1% от историческия си връх, достигнат през септември.

Три движещи фактора

Три фактора може би подкрепят еврото.

Първият е потенциалът за известно ребалансиране на трансатлантическите потоци в бъдеще, ако американските технологични компании бъдат сметнати за надценени и ако се засилят опасенията за балон в областта на изкуствения интелект (AI). Вторият е възможността за институционални промени на върха на ЕЦБ и Фед през следващите две години и, трето, дългоочакваното фискално облекчение в Германия, което се очаква да се реализира до 2026 г.

По първия въпрос опасенията за оценките вследствие на бума в AI инвестиции в САЩ карат някои да прогнозират дългосрочно обръщане на тенденцията на превъзходство на някои акции на Wall Street. Goldman Sachs например смята, че през следващото десетилетие доходността в САЩ ще изостава от тази в Европа, Азия и нововъзникващите икономики.

В момента еврозоната има значителна положителна нетна международна инвестиционна позиция (NIIP) от около 1,43 трлн. евро (1,67 трлн. долара) в чуждестранни активи, което се равнява на повече от 9% от брутния вътрешен продукт (БВП). По същество това е сумата европейски пари, инвестирани в чуждестранни активи, предимно в САЩ, спрямо чуждестранните пари, вложени в активи в еврозоната.

Въпреки че това е под върховете от края на миналата година поради ефектите от обменния курс, тази NIIP позиция контрастира рязко с гигантския дефицит на инвестиционната позиция на САЩ от 26 трлн. долара – пасиви, които се увеличиха, тъй като през последните 15 години европейските и световните портфейли преследваха предимно свързаната с технологиите американска „изключителност“.

Възможно е сега да се наблюдава поне частично отслабване на тези потоци и дисбаланси и връщане към предпочитания към местните активи, като обменният курс вероятно както ще се възползва от тази промяна, така и ще я стимулира.

Лидерите на централните банки

Разбира се, акциите в цял свят могат да бъдат засегнати от значителен спад на Wall Street, но пазарът на дълг и „безопасните“ аспекти на относителната инвестиционна позиция също може да се изменят и да имат по-дълготрайно значение.

Началото на 2026 г. се очертава като изпитание за Федералния резерв. Американският президент Доналд Тръмп изглежда е решен да преобразува ръководството на централната банка, като кулминацията ще бъде назначаването на нов председател на Фед от май и вероятно назначаването на „свои хора“ на по-голямата част от местата в борда от януари нататък.

Въпреки защитните действия на по-агресивните регионални шефове на Фед този месец, опасенията за независимостта на централната банка поддържат спекулациите за по-нататъшно значително облекчаване на политиката ѝ по-късно през следващата година – и вероятно дори инфлацията да е над целта.

В Европа също се чуват първите слухове за промяна в курса на ЕЦБ, тъй като мандатът на Кристин Лагард като председател изтича през 2027 г. Има и спекулации за нарушаване на традицията, за да се позволи на германски централен банкер да поеме ръководството на банката за първи път – нещо, което беше наложено в началото на единната валута, за да се избегнат предположения за доминиране на Бундесбанк.

Въпреки че вече се чуват много имена из коридорите, настоящият шеф на Германската централна банка Йоахим Нагел направи ясна заявка тази седмица. „По принцип всеки централен банкер от Управителния съвет на ЕЦБ трябва да има право да заеме най-високата позиция в евросистемата“, каза той и добави, че той и други имат необходимите квалификации.

Ако това се случи, може да се очаква по-предпазлив към инфлацията шеф на ЕЦБ.

А това съвпада с вероятната загриженост в Берлин, че отпускането на фискалните юзди – с до 1 трлн. евро допълнителни разходи за отбрана и инфраструктура през следващата година – няма да подхрани инфлацията.

Логиката зад „безопасните убежища“ на валутните пазари понякога може да бъде неясна.

Но в една година, която обещава поне известна нервност на пазарите, продължаващи политически сътресения и опасения от „гореща“ инфлация, ролята на еврото заслужава да бъде следена.