България и още седем държави от ЦИЕ ще свържат клиринг и депозитари

Осем държави от Централна и Източна Европа, чиито финансови министерства имат подписан меморандум за интеграция на капиталовите пазари, предприемат стъпки да синхронизират регулациите си в сектора, както и да свържат посттрейдинг инфраструктурата – клиринг и депозитари.

Осемте държави са България, Хърватия, Румъния, Северна Македония, Полша, Словакия, Словения и Унгария.

Очаква се през 2026 г. тези страни да започнат и работа по създаването на регионален фонд за инвестиции в първични публични предлагания (IPO) по подобие на българската публична компания „ИПО Растеж“, основен акционер в която е Българската фондова борса (БФБ).

Това съобщи изпълнителният директор на БФБ доц. д-р Маню Моравенов, който представи пред журналисти обзор на капиталовия пазар за 2025 г.

По думите на Маню Моравенов, за пазарите в Европа и особено по-малките като българския интеграцията е ключова, дори да се случи на регионално ниво, защото иначе те не биха могли да просъществуват.

Той прогнозира, че през следващата година ще има ръст на IPO-тата не само в България, а и в Европа като цяло. Той обясни силното представяне на европейските пазари, вкл. и на българския, с притока на инвеститори заради американските мита и несигурността около политиките на Вашингтон.

Силна година за БФБ

2025 г. се очертава да е най-силната за БФБ за последните 12 години, с оборот над 1 млрд. лева (500 млн. евро) и над 2 пъти ръст на основния борсов индекс SOFIX в сравнение с 2020 г. до над 17-годишен връх.

Силно увеличение се отчита и на индивидуалните инвеститори до 17 800 души спрямо 1500 преди само 6 години (2019 г.). Ръстът на сделките на борсата спрямо 2020 г. се увеличава с 26%, а оборотът – 2,5 пъти. Само за деветмесечието на 2025 г. на годишна база оборотът нараства с 30%.

Моравенов подчерта, че БФБ е подходяща алтернатива за българските спестители, тъй като приблизително 20% от листнатите компании разпределят дивидент, а доходността варира от 3 до 8% годишно.

Отделно инвеститорите се възползват и от ръста на цените на акциите на компаниите. Според данните на борсата приблизително 50% от компаниите в състава на SOFIX са реализирали повишения на цените на акциите от над 30% през последната година.

Изпълнителният директор на БФБ посочи, че се водят разговори с частни компании за листване на сегмента, който дава достъп до Франкфуртската фондова борса - EuroBridge. В момента на този сегмент се търгуват само акциите на „Шелли груп“, очаква се и дата за трансферирането на акциите на „Сирма Груп Холдинг“ там.

Позитивни прогнози

Маню Моравенов прогнозира, че след официалното присъединяване на България към еврозоната се очаква БФБ да се нареди сред лидерите по ръст в Централна и Източна - точно както се случи и с Хърватия след приемането на еврото. По думите му, еврото ще засили интереса към българския капиталов пазар, както и ще привлече по-големи IPO-та.

Хърватия се присъедини към еврозоната през 2023 г. и Загребската фондова борса отчете най-силните ръстове в Цетрална и Източна Европа както на оборота, така и на основния индекс CROBEX. Две години след влизането в еврозоната в страната са реализирани 3 първични публични предлагания за по 100 млн. евро при най-често 1-5 млн. евро преди влизането в еврозоната и по-рядко на стойност 10-20 млн. евро. „Забелязва се десеткратен ръст на мащаба на пазара и на потенциалната дълбочина, която дават най-вече институционалите инвеститори“, подчерта изпълнителният директор на БФБ.

Хърватия от три години насам изпълнява и програма за първично предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК) през борсата и на индивидуални инвеститори. При пласирането на последната емисия са участвали близо 200 хил. индивидуални инвеститори, като тези хора в един момент могат да решат да инвестират и в друго, каза Моравенов.

Той добави, че България работи по програма за първично предлагане на ДЦК чрез борсата, до които достъп да имат и индивидуални инвеститори. „Ако не влезем във въртележката на политическата криза, очаквам това да се случи догодина“, посочи той, като подчерта, че за 6-те години, в които е начело на борсата, са се сменили 8 финансови министри, заради което тази програма все още не е готова.

Маню Моравенов коментира, че когато гражданите имат възможността да инвестират в нискорисков актив като държавните облигации, които са 100% гарантирани от държавата, за разлика от депозитите, хората могат да инвестират и повече от 100 хил. евро. Това е сумата, до която в момента са гарантирани банковите депозити.