Между реализма и оптимизма: българският капиталов пазар през 2025 г.

2025 година бе поредното доказателство, че в политиката и икономиката няма нищо сигурно – както у нас, така и по света. Investor.bg обобщава най-важното от изминалите 12 месеца в годишната си секция „Икономиката през 2025“.

2025 година е една от най-успешните за Българската фондова борса (БФБ) след световната финансова криза. Основният индекс SOFIX се възстанови до най-високи нива от над 17 години и половина, като нарасна с близо 30% за годината в сравнение с предходната година и със 158,4% за последните 5 години. Оборотът надвиши 1 млрд. лева и е най-високият, отчетен през последните 12 години.

Индивидуалните инвеститори са вече около 17 800 души при само 1500 през 2019 г., като ръстът е свързан с увеличения брой първични публични предлагания (IPO) на БФБ в последните години, най-вече на пазара на малки и средни предприятия beamX. Дивидентите също са притегателен фактор за инвеститорите.

Ситуацията отразява укрепването на позициите на капиталовия пазар като алтернатива на бизнеса за достъп до финансиране и на инвестиционната култура. Това е нова фаза в развитието на борсата – на институционална зрелост и устойчивост.

Присъединяването към еврозоната е още една крачка напред към по-голяма видимост на България и БФБ на европейската сцена.

Зад всичко това обаче има една по-сложна реалност – капиталовият пазар в България има ограничена ликвидност, търговската активност е фокусирана реално върху неголям брой емисии, няма нови големи емитенти, които да привличат големи, институционални инвеститори, а зависимостта от вътрешни инвеститори е сериозна.

Крачката обаче е направена. Остава принципалът на борсата – държавата в лицето на Министерството на финансите, да предприеме още няколко стъпки за подобряване на ликвидността и привлекателността на капиталовия пазар за индивидуални и институционални инвеститори. Това включва дълго обсъжданата програма за първично предлагане на държавни ценни книжа през борсата и за индивидуални инвеститори, която се доказа като основен двигател на фондовите борси в други страни от Балканите (Хърватия, Румъния, Северна Македония), както и подобряването на практиките по добро корпоративно управление.

Членството в еврозоната и EuroBridge

БФБ на практика влезе в еврозоната около година и половина преди България да се присъедини към зоната с единна валута със сегмента EuroBridge. Това е сегментът, който позволява двойно листване – в София и Франкфурт (XETRA), като акциите се търгуват в евро, пазарната капитализация е в евро, дивидентите също се изплащат в евро.

Това намалява валутния риск за потенциалните инвеститори, които тази година търсят алтернативи в Европа заради несигурността около митническата и други политики в САЩ. Пренасочването на капитали се усети от борсите в цяла Европа. Пазарите в региона на Централна и Източна Европа дори изпреварват западноевропейските заради по-бързия икономически растеж на региона, данъчните предимства, догонването на оценките.

Логично, първата листната акция на този сегмент е тази на „Шелли груп“ ЕД, която се търгува на борсата във Франкфурт от 2021 г. Засега акцията е единствена на EuroBridge, като се очаква дата за старт на търговията с акциите на „Сирма Груп Холдинг“ на този сегмент.

За периода януари-ноември EuroBridge, т.е. само акциите на „Шелли груп“, формират около 10% от оборота на БФБ. Ликвидността във Франкфурт обаче е значително по-дълбока – оборотът там е няколко пъти по-голям. Компанията достигна 1 млрд. евро пазарна капитализация през август.

С членството в еврозоната отпада валутният риск за всякакви инвестиции, а БФБ получава възможност да се превърне в реален участник в европейската финансова общност благодарение на по-добрата видимост и евентуално по-големи IPO-та.

beam се утвърди като двигател на растежа и … се успокои

Пазарът beam е реална алтернатива на банковото кредитиране за компаниите в растеж. За почти петте си години (първото IPO на beam – на „Биодит“, се проведе в началото на 2021 г.) на пазара се осъществиха 19 IPO-та, а набраният капитал надвишава 50 млн. лева.

Още по-ранен достъп до финансиране и менторство осигурява програмата beamUp Lab, както и платформата за краудфъндинг SpaceCrowd.

Тази година беше основана и компанията „ИПО Растеж“ АД, чиято цел е да инвестира в IPO-та на дружества в растеж. Тя вече има инвестиционен комитет и е готова да осъществи първите си вложения. Когато се появят възможности.

В последната година се осъществи само едно първично публично предлагане на beam пазара – това на „Глобал Гейминг Солюшънс“ АД. Компании, които уж бяха готови да излязат на борсата чрез пазара за растеж, решиха да продължат с частно финансиране вероятно при по-големи оценки. Един такъв пример е „Сенсика“, чието IPO се очакваше с нетърпение от инвеститорите на борсата.

Въпреки затишието в последните месеци, потенциалът за beam е голям. Пазарът е един вид трамплин с по-малко регулаторни изисквания за стартиращи предприятия, които на по-късен етап да се преместят на основен пазар. Това вече се случи със „Смарт Органик“, заради което beam пазарът изтри и сериозен дял от пазарната си капитализация.

beam обаче е инициативата на БФБ, която привлече най-много индивидуални инвеститори през последните години, благодарение на IPO-ата на компании като „Биодит“, „Син Карс Индъстри“, „Дронамикс Кепитъл“,Ай Ти Еф Груп", които привличат внимание и с облигационни емисии. „Ейч Ар Кепитъл“ и „МФГ Инвест“ са интересни на инвеститорите с печелившите си вложения най-вече в онлайн супермаркета eBag и Payhawk. Увеличенията на капитала на „ИмПулс Растеж“, „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ и „Мелифера“ показват, че инвеститорите все още имат доверие в този пазар.

Повече движение на пазара на облигации

Пазарът на облигации отбеляза сериозен бум през 2024 и 2025 г. както по брой емисии, така и по обем на набраното финансиране. През ноември търговията с облигации формира близо 30% от оборота на БФБ, като този дял се задържа относително стабилен в последната година.

Доколко може да се каже, че е отворена вратата бизнесът да погледне на БФБ като на реална алтернатива на банковото кредитиране – това е трудно да се каже. Повечето от новорегистрираните емисии са пласирани при условията на частно предлагане и се търгуват вторично на борсата.

Пътят напред обаче е прокаран, особено на фона на растящия интерес от страна на инвеститорите. Облигациите им носят относително високи лихви в сравнение с банковите депозити, по-ниска волатилност в сравнение с акциите и диверсифицират портфейлите.

Този модел на хибридно финансиране се оказа привлекателен за банките и другите кредитни институции, които набират капитал при добри условия, като същевременно запазват гъвкавост в структурата на сделките.

Проблемът с ликвидността обаче е видим и в този сегмент. Реалната търговска активност е съсредоточена върху определени емисии, а спредовете между офертите „купува“ и „продава“ са значителни.

Ясно е, че българският капиталов пазар има да извърви дълъг и вероятно доста трънлив път, за да застигне развитите конкурентни европейски борси. Борсата е една от най-малко интересните теми в държава, която влиза от политическа криза в политическа криза и която дори не може да определи ясна националноотговорна бюджетна рамка, която да се следва от многобройните ѝ правителства.

БФБ и мястото ѝ във финансовата екосистема на България

2025 г., колкото и положителна да е за капиталовия пазар, не може да реши проблемите с ограничения брой привлекателни за инвеститорите публични компании, малкия обем на търговията дори на фона на капиталовите пазари в съседни и близки нам държави (Румъния, Хърватия, Гърция), корпоративната култура, прозрачността и комуникацията с акционерите.

Рязкото увеличение на броя на индивидуалните инвеститори все още е крайно недостатъчно за изграждането на наистина широка и разнообразна инвеститорска база. Българите продължават да държат парите си основно в банките, финансовата грамотност остава на ниски нива, а потенциални по-големи инвеститори няма в какво да направят обичайните им вложения от порядъка на няколко десетки и стотици милиона евро.

Регулаторната и бизнес средата също са нестабилни. България влезе в спиралата на политическата криза и безотговорното бюджетиране, от които трудно ще излезе без сериозна гражданска активност на предстоящите избори, а това поставя на нестабилна основа регулаторната среда и бизнес средата като цяло.

Въпреки предизвикателствата перспективите пред българския капиталов пазар изглеждат много добри, особено ако БФБ се установи като ключова част от финансовата екосистема на страната. Това може да стане и чрез допълнителни интеграции на регионално и по-широко европейско ниво.