Г-7 обсъжда освобождаване на петролни резерви, цената за барел остава над 100 долара*

Цената на петрола се върна към ниво от около 100 долара за барел в понеделник, след като част от огромния дневен скок вчера беше ограничен от съобщение за разговори относно координирано освобождаване на „черно злато“ от стратегически резерви. Това охлади донякъде пазара, разтърсен от войната в Близкия изток, предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 16,72% до 108,19 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 14,44% до 104,03 долара за барел.

Според Financial Times, финансовите министри от Г-7 ще обсъдят в понеделник възможно съвместно освобождаване на петрол от резервите, координирано с Международната агенция по енергетика (МАЕ), позовавайки се на източници, запознати със ситуацията.

Войната в Близкия изток не показва признаци на затихване, след като САЩ и Израел нанесоха удари по Иран преди повече от седмица, а последствията засилват опасенията от инфлационна криза.

Спирането на корабоплаването през Ормузкия проток - тесен воден път, през който обикновено минава около една пета от „черното злато“ - както и атаките срещу ключова енергийна инфраструктура, доведоха до ръст на цените на суровия петрол и природния газ.

По-рано цените се бяха насочили към ниво от 120 долара за барел.

Три държави от Г-7, включително САЩ, са изразили подкрепа за освобождаването на петрол от резервите си, съобщава FT. Някои американски официални лица смятат, че съвместно освобождаване на между 300 млн. и 400 млн. барела - до 30% от общия резерв от 1,2 млрд. барела - би било подходящо.

Цените на петрола скочиха рязко, след като Кувейт и Обединените арабски емирства (ОАЕ) започнаха да намаляват производството, тъй като складовете бързо се запълват вследствие на затварянето на Ормузкия проток. Ирак също започна да спира добива още миналата седмица.

Американският президент Доналд Тръмп коментира скока в цените в публикация в социалната мрежа Truth Social, заявявайки, че краткосрочните движения са „много малка цена, която трябва да се плати“ за САЩ, света и мира. Той добави, че цените ще паднат бързо, „когато заплахата от иранската ядрена програма бъде унищожена“.

„Видяхме бърз преход от надеждата, че това ще бъде краткотрайно смущение, към ясно осъзнаване, че ситуацията може да бъде много по-продължителна“, каза Уорън Патерсън, ръководител на стратегията за суровини в ING Groep NV. „Докато не видим петрол отново да преминава през Ормузкия проток, цените ще продължат да се покачват“, допълва той.

Повече от десет държави вече са въвлечени в конфликта, а Тръмп даде сигнал, че възнамерява да продължи военните действия. В публикация рано в събота той заяви, че САЩ ще обмислят удари по райони и групи в Иран, които досега не са били считани за цели. Изявлението беше направено, след като иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че страната няма да отстъпи.

Иран обяви сина на покойния аятолах Али Хаменей за нов върховен лидер, съобщи информационната агенция Fars, а Иранската революционна гвардия обеща вярност на новия лидер. Междувременно Държавният департамент на САЩ нареди на американските служители и дипломати в Саудитска Арабия да напуснат страната поради рискове за сигурността.

Според анализатори на JPMorgan, спирането на добив в Близкия изток може да надхвърли 4 млн. барела дневно до края на следващата седмица, тъй като складовете се запълват и логистичните затруднения продължават. Регионът осигурява около една трета от световното производство на петрол.

„В момента най-големият страх остава прекъсването на доставките през Ормузкия проток“, каза Харис Куршид, главен инвестиционен директор в Karobaar Capital в Чикаго. „Спирането на добива е важно, но пазарът наистина се притеснява от това, че петролът може да не може да бъде транспортиран“, допълва той.

Поскъпването на енергоносителите, включително на продукти като газьол, вече се разпространява из пазарите. Правителството на Китай е наредило на най-големите рафинерии в страната да спрат износа на дизел и бензин, а Южна Корея обмисля дали да въведе таван на цените на петрола за първи път от 30 години.

Цените на бензина на дребно в САЩ са достигнали най-високото си ниво от август 2024 г., което създава сериозно предизвикателство за Тръмп и неговата партия преди междинните избори по-късно тази година. Британският премиер Кийр Стармър също намекна за възможна намеса на правителството, за да помогне на домакинствата със скока на енергийните сметки.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.