Дали не е време да преосмислим активите убежища?

Войната в Иран и глобалният енергиен шок, който тя предизвика, може би убиха идеята за универсален актив убежище.

Това не е непременно нова концепция, като се има предвид колко зле се представиха американските държавни облигации, след като Русия нахлу в Украйна преди четири години, пише Ройтерс.

Държавните облигации, доларът, швейцарският франк и особено златото са сред активите, към които инвеститорите са склонни да се насочват в периоди на повишена икономическа, геополитическа или финансова несигурност. Това са активите, които най-често служат като средство за съхранение на стойност в криза.

Като нефинансов актив златото от векове се счита за най-безопасното пристанище от всички, особено по време на инфлационна буря.

В точно тази криза обаче благородният метал не само е най-зле представящото се традиционно убежище, ами е и един от най-зле представящите се активи изобщо.

Златото изостава от високодоходните кредити, акциите на развиващите се пазари и дори акциите на граничните пазари. На практика единственият актив, който се представя по-добре, е този, който беше надут от още по-голям спекулативен балон по пътя нагоре – среброто.

Златото поевтинява със 17% досега през март и върви към най-лошия си месец от февруари 1983 г. насам. Това е изумително предвид факта, че светът се намира насред най-тежкия конфликт в Близкия изток и най-големия глобален енергиен шок от десетилетия. Това ускори инфлационния натиск и изтри около 6 трлн. долара от стойността на глобалните акции.

Около средата на миналата година златото се откъсна от каквито и да е икономически фундаменти. Търсенето от централните банки се охлади, дребните инвеститори също се оттеглиха. Еуфорията от страха от пропускане на възможност (FOMO) бързо се превърна в широко разпространена ликвидация на позиции, която заглушава търсенето и бягството към качество.

Много причини за продажба, малко за покупка

Ако привлекателността на златото като сигурно убежище е помрачена, доларът и американските държавни ценни книжа също не блестят особено. Доларът поскъпна с по-малко от 2%. Няколко големи централни банки вероятно ще затегнат политиката си тази година повече от Федералния резерв, така че доларът не получава никаква подкрепа от очакваните лихвени разлики.

Както отбелязват и анализатори от Deutsche Bank, много централни банки в Азия и Близкия изток могат да се опитат да намалят валутните си резерви и излишните спестявания в долари, за да финансират по-високите си сметки за внос, да предотвратят прекаленото отслабване на валутите си и да смекчат настъпващия инфлационен шок. Това ще ограничи представянето на долара и потенциално ще бъде още по-тежко бреме за американските държавни ценни книжа.

Има признаци, че това може би вече е започнало – количеството държавни ценни книжа, държани във Федералния резерв на Ню Йорк от името на световните централни банки, се е сринало с около 75 млрд. долара през последните четири седмици. Анализатори на Deutsche Bank изчисляват, че това се равнява на около 60 млрд. долара продажби от чуждестранния официален сектор, най-големите нетни продажби от пандемията насам и вторите по големина в историята.

Пазарът на държавни ценни книжа може и да е най-ликвидният в света, но вече не се възприема автоматично като най-безопасното място.

Междувременно швейцарският франк и японската йена – двете валути убежище, които традиционно се гордеят с излишъци по текущата сметка и ниска инфлация, също не се представят силно заради вътрешни проблеми.

Швейцарската национална банка предупреди, че на фона на поскъпването на валутата „има готовност да се намеси на валутния пазар“. Йената, която вече се движи около многогодишни дъна, не е особено привлекателна, като се има предвид, че Япония внася почти всички енергоносители, които потребява.

Настоящите сътресения показват, че инвеститорите трябва да бъдат по-гъвкави, пъргави и креативни. Търговските стратегии може да са за предпочитане пред простото закупуване на традиционни активи убежища. Реакцията на всяка криза ще зависи от нейния произход, като например закупуване на енергийни акции по време на енергийна криза или закупуване на акции на отбранителни компании по време на конфликт.

Има обаче един актив, който винаги изглежда се представя добре в криза, дори при инфлационен шок, причинен от предлагането: паричните средства. Фондовете на паричния пазар в САЩ са привлекли около 60 млрд. долара от 28 февруари до нов рекорд от 7,86 трлн. долара. Има голяма вероятност сумата да надхвърли 8 трлн. долара през следващите седмици.

* Материалът не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа!