Турция обмисля да използва златните си резерви за 135 млрд. долара, за да защити лирата

Турската централна банка се готви да разшири инструментариума си, за да защити лирата от волатилност поради войната в Иран, включително като потенциално използва големите си златни резерви, съобщават запознати с въпроса източници, цитирани от Bloomberg.

Банката е провела обсъждания за осъществяване на суапови сделки от типа злато срещу чуждестранна валута на пазара в Лондон, казват източниците, пожелали да останат анонимни, тъй като обсъжданията са от частен характер.

Централната банка е отказала коментар.

Турция беше един от най-агресивните купувачи на злато в света през последните десет години, тъй като ръководителите на страната се стремяха да намалят експозицията към деноминирани в американски долари активи. Паричната институция разполагаше със златни резерви на стойност около 135 млрд. долара към началото на март, според събрани от Bloomberg данни.

Златни резерви на Турската централна банка – стойността на златните резерви достигна 135 млрд. долара в началото на март. Графика: Bloomberg LP

Смята се, че Турция държи около 30 млрд. долара от тези резерви в Английската централна банка и Турската централна банка „може да реши да ги използва за валутни намеси без логистични ограничения“, както се посочва в доклад на икономиста от JPMorgan Chase & Co. Фатих Акчелик, публикуван във вторник.

Турция е особено уязвима от инфлационни сътресения и проблеми с платежния баланс, ако войната в Иран се проточи, тъй като страната трябва да внася почти цялото си количество петрол и газ. Властите вече се затрудняват да овладеят инфлацията, която през февруари достигна 31,5% и е една от най-високите в света.

Стратегията на централната банка за дезинфлация разчиташе предимно на поддържането на т. нар. „реално“ поскъпване на лирата, което означава, че на валутата не се позволява да се обезценява с темп, който е по-бърз от месечната инфлация. Големите тегления от резервите и нарастващите разходи за внос през седмиците от началото на войната оскъпиха значително поддържането на политиката за стабилна лира.

Реакция на кризата

Досега турските ръководители реагираха на кризата в Близкия изток, която тласна цените на петрола от около 70 долара до над сто долара за барел, чрез ограничаване на ликвидността, което направи финансирането на лирата по-скъпо, и чрез намеса на държавните кредитни институции на валутния пазар.

Междувременно централната банка се освобождава от портфейла си с облигации в чужда валута на други страни, включително американски държавни ценни книжа, като централните банкери са продали такъв дълг в размер на около 16 млрд. долара през последните седмици, според оценки на хора, запознати със сделките. Към края на януари Турция е притежавала американски държавни ценни книжа в размер на по-малко от 17 млрд. долара, което е значителен спад спрямо връхната точка от 82 млрд. долара през 2015 г.

От своя страна, чуждестранните инвеститори се освобождават от турски държавни облигации, като са продавали с най-бързия темп в историята в седмицата до 13 март, сочат данни на централната банка, публикувани в понеделник.

Признаци на натиск започнаха да се появяват и на улично ниво. Търговци на Капалъчаршъ в Истанбул продаваха долари с надценка спрямо междубанковия обменен курс тази седмица, което показва засилване на местното търсене на твърда валута.

Сътресенията нарушиха очакванията за лихвените проценти в Турция, както и другаде, като трейдърите вече предвиждат повишение на лихвите със сто базисни пункта следващия месец. Референтният лихвен процент в Турция е фиксиран на 37%, но централната банка спря финансирането си по този процент от началото на март и вместо това използва по-скъп прозорец за финансиране, определен на 40%.

Лирата отбелязва спад от 0,1% до 44,35 долара към 16 ч. българско време в Истанбул във вторник. През тази година тя отбелязва среден спад от около 0,05% дневно.