Мъж на възраст между 30 и 40 години, живеещ в София, зодия Близнаци, задлъжнял с един или повече потребителски кредити, за които не е успял правилно да прецени възможностите си. Това е профилът на типичния длъжник в България, показват данни на компанията за събиране на вземания ЕОС. Те бяха представени заедно с книгата „Как да превърнем 100$ в 1 000 000$” на издателство „Ракета”– наръчник по финансова грамотност за деца, който излиза с подкрепата на ЕОС в България.
15% от длъжниците живеят в София, а мъжете са по-лоши платци от жените - 58,20% към 41,80%, показват още данните на компанията.
Откроява се и една тревожна тенденция – младежите под 25 години са най-бързо разрастващата се възрастова група на задлъжнелите лица. Ако през 2021 г. делът им от всички длъжници е бил 7,21%, а през 2024 г. вече са 21,3%.
За сравнение, делът на длъжниците сред по-високите възрастови групи намалява за периода. Длъжниците между 30 и 40 г. са заемали дял от 27,26% от всички през 2021 г., но през 2024 г. той се понижава до 24,16%. Значително намаляват длъжниците между 40 и 50 г., които вече са 17,79% при 24,05% преди три години. С близо 3 процентни пункта по-малко са и задлъжнелите лица между 50- и 60-годишна възраст (12,44% при 15,33% през 2021 г.)
Младежите задлъжняват най-вече с цел покупка на мобилни телефони, техника и спортни стоки - с почти равни дялове от около 22%.
Източник: ЕОС в България
Защо задлъжняваме?
Младите длъжници обикновено са хора, които след завършването на образование започват своята кариера, като много често имат добра професия, дори в IT сектора. В един момент се оказва, че тази добра заплата не стига да покрият текущите нужди, храна, транспорт и вноските по кредитите, с които са ангажирани, разказа Рени Миткова, управител на ЕОС в България по време на представянето на данните.
„Хората не задлъжняват, защото нямат пари. Основната причина е неумението да боравят със своите собствени пари – дефиницията за ниска финансова грамотност“, каза тя.
Връщайки се на профила на типичния длъжник, Миткова посочи, че обикновено това са хора със сериозни професии и стабилни доходи, които обаче „не могат да си направят сметката“ – какви средства влизат в домакинството, какви са основните им разходи и могат ли да си позволят нов телевизор, по-голямо жилище или кола.
Миткова даде пример за случай от практиката си на 25-годишен IT специалист, който в рамките на ден купува на кредит най-новия айфон, лаптоп, електрическа тротинетка и голям телевизор. „Натрупвайки се, [кредитите] формираха едно задължение от над 500 лв. на месец – много е трудно за един млад човек да се справи“, каза тя.
Сред другите фрапантни случаи от опита ѝ е ситуацията на млада жена преди световната финансова криза (2007-2008 г.), която, работейки като сервитьорка и живеейки в гарсониера, тегли кредит от 15 хил. лв., за да си купи солариум, който да постави в дома си.
„Имаме хубава поговорка: „Баба знае 2 и 200“. Някои млади го научават по трудния начин. Това е въпрос на финансова дисциплина. За няколко месеца, дори в рамките на година, тези млади хора успяват да се справят и дори да натрупат буфер, който да им помогне да се справят с неблагоприятни събития в бъдеще време“, каза Миткова.
Финансово образование от най-ранна възраст
„Нито в българското образование от първи до дванайсети клас, нито в университета, темата за личните финанси се засяга“, каза Диана Бойчева, собственик на изд. „Ракета“ и издател на книгата „Как да превърнем 100$ в 1 000 000$” .
От 2019 г. EOS Group подкрепя финансовото образование в редица държави чрез инициативата Finlit, която цели да изгради умения у младите хора за боравене с пари. Част от нея е ManoMoneta – инициатива, подобрила финансовите умения на над 100 хил. деца между 9 и 13 г. в 1400 училища в различни европейски държави. От началото на 2024 г. ЕОС в България също е част от ManoMoneta и за два месеца са обучени близо 1000 деца у нас. Една от задачите, които те получават, е да опитат да съставят собствен бюджет и да преценят за какво могат да похарчат парите си и какво могат да си позволят.
„Представете си как някой на 9 години ви е научил да си правите бюджет и вие го правите в продължение на 10 години. Казват, че е необходимо да практикуваме нещо 10 години, за да станем майстор. Един самостоятелен човек на 19-20 години вече е майстор в управлението на своите пари. Животът е съвсем различен, когато имаме тази основа“, каза Миткова.
Как да натрупаме спестявания?
„Златното правило за спестяването е – плащам първо на себе си. Това е отговорът на въпроса защо много хора не могат да спестяват – взимаме заплата, харчим цял месец и си казваме: „Като остане в края на месеца, тогава ще спестявам“. Така никога няма да останат пари. Така че правилото е – плащам първо на себе си“, каза Миткова и препоръча в момента, в който постъпят приходи, веднага да се отдели сума за спестявания. Тогава знаем, че работим с по-ограничен бюджет, но спестяванията вече са факт, допълни тя.
Тя посъветва родителите да поставят здравословни граници и от ранна детска възраст да научат децата си за разликата между нужда и желание.
преди 4 дни Има и изключеня, но по принцип на младият човек му се живее и харчи. След работа ще излезе на ресторант, ще отиде на дискотека, ще харчи за неща, за които след 10г. няма и да помисли. Човек живее като е млад, после като стане на 40г. ли ще живее? Тогава всичко вече ще опира до работа и деца, животът остава на заден план, както и харчнето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 дни аз под 25г. мислех какво да направя с живота си, каква работа искам и кога да създам семейство. Работих в чужбина и спестявах пари за жилище.Да трупаш дълг под 25г. освен за образование или жилище е консуматорско поведение водещо до това което виждаме в Щатите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 дни Нормално е човек като е млад да трупа дългове, после с годините да ги изплаща. Като е млад иска да живее, да си купи добри неща, после като застарее основно хората искат да работят и нямат вече толкова желание да харчат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар