Парламентът отхвърли на първо четене внесените от Министерски съвет изменения в Закона за БНБ, които постановяват управителите и подуправителите на Българската народна банка да подават оставки, ако приемат поста на служебен министър-председател. Промените бяха отхвърлени и от Комисията по бюджет и финанси, а в пленарна зала за тях гласуваха единствено народните представители от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
Позицията им беше аргументирана от депутата Мартин Димитров, който подчерта, че централните банки в целия Европейски съюз трябва да бъдат независими и изпълнителната власт да няма никакви механизми за контрол над банката, като това е важно за монетарната политика.
Всяко съмнение, че централната банка в България може да има проблеми със своята независимост, е лош атестат за финансовата система, каза Димитров.
Според Йордан Цонев от „ДПС – Ново начало“ обаче този законопроект е напълно излишен. Той посочи, че изискванията при избора на служебен премиер са в сила по чл. 99 от Конституцията, а какво се случва с лицата, избрали да изпълняват функцията на премиер, е уредено в друг закон и няма „правна дупка“.
Според настоящия вид за Закона за БНБ, ако управител или подуправител на БНБ бъде назначен за служебен министър-председател, то правомощията му се прекъсват само за периода, в който е назначен, а след освобождаването си продължава мандата, за който е избран. Когато управителят е назначен за служебен министър-председател, същият определя свой заместник измежду подуправителите, който да изпълнява неговите правомощия след възлагане. След края на служебния си мандат обаче се връща на старата си позиция. Подобна клауза съществува и в Закона за сметната палата, чийто председател беше служебният премиер Димитър Главчев.
В последните предложения за промени в Закона за БНБ изрично е записано, че управителят или подуправител подава оставка, ако е дал съгласие да бъде назначен за служебен премиер, а изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията. Следователно – няма как лице, заемало премиерския пост в служебната изпълнителна власт, да се завърне с ръководна функция в централната банка.
Сред мотивите за внасяне на законопроекта от Министерски съвет се изтъква и критиката в конвергентните доклади от юни 2024 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), според които прекъсването на мандата на гуверньора на банката или подуправителите излага на риск независимото упражняване на правомощията им и задълженията, възложени на централната банка. Според европейските институции този риск може да се смекчи с изискването те да подават оставка, ако приемат да бъдат назначени за служебен премиер. Съответно предложените промени са свързани и с изпълнение на тази препоръка в конвергентните доклади.
Против законопроекта гласуваха 1 депутат от ГЕРБ-СДС, 32 – от „Възраждане“, 28 от „ДПС – Ново начало“, 20 – от „БСП – Обединена левица“ и 12 – от МЕЧ. Въздържаха се 65 от ГЕРБ-СДС, 18 от ДПС-ДПС и 18 от ИТН.
Промените в Конституцията, които уреждат възможните варианти за служебен министър-председател, бяха приети от Народното събрание през декември 2023 г., а предстои Конституционният съд да се изкаже относно конституционосъобразността на измененията.