IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Парламентът отхвърли управител на БНБ да подава оставка, ако стане служебен премиер

Според сега действащото законодателство гуверньорът на БНБ се връща на поста си след края на мандата като служебен министър-председател

11:22 | 22.01.25 г.
Снимка: БГНЕС/СТЕФАН ВАСИЛЕВ
Снимка: БГНЕС/СТЕФАН ВАСИЛЕВ

Парламентът отхвърли на първо четене внесените от Министерски съвет изменения в Закона за БНБ, които постановяват управителите и подуправителите на Българската народна банка да подават оставки, ако приемат поста на служебен министър-председател. Промените бяха отхвърлени и от Комисията по бюджет и финанси, а в пленарна зала за тях гласуваха единствено народните представители от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.

Позицията им беше аргументирана от депутата Мартин Димитров, който подчерта, че централните банки в целия Европейски съюз трябва да бъдат независими и изпълнителната власт да няма никакви механизми за контрол над банката, като това е важно за монетарната политика.

Всяко съмнение, че централната банка в България може да има проблеми със своята независимост, е лош атестат за финансовата система, каза Димитров.

Според Йордан Цонев от „ДПС – Ново начало“ обаче този законопроект е напълно излишен. Той посочи, че изискванията при избора на служебен премиер са в сила по чл. 99 от Конституцията, а какво се случва с лицата, избрали да изпълняват функцията на премиер, е уредено в друг закон и няма „правна дупка“.

Според настоящия вид за Закона за БНБ, ако управител или подуправител на БНБ бъде назначен за служебен министър-председател, то правомощията му се прекъсват само за периода, в който е назначен, а след освобождаването си продължава мандата, за който е избран. Когато управителят е назначен за служебен министър-председател, същият определя свой заместник измежду подуправителите, който да изпълнява неговите правомощия след възлагане. След края на служебния си мандат обаче се връща на старата си позиция. Подобна клауза съществува и в Закона за сметната палата, чийто председател беше служебният премиер Димитър Главчев. 

В последните предложения за промени в Закона за БНБ изрично е записано, че управителят или подуправител подава оставка, ако е дал съгласие да бъде назначен за служебен премиер, а изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията. Следователно – няма как лице, заемало премиерския пост в служебната изпълнителна власт, да се завърне с ръководна функция в централната банка. 

Сред мотивите за внасяне на законопроекта от Министерски съвет се изтъква и критиката в конвергентните доклади от юни 2024 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), според които прекъсването на мандата на гуверньора на банката или подуправителите излага на риск независимото упражняване на правомощията им и задълженията, възложени на централната банка. Според европейските институции този риск може да се смекчи с изискването те да подават оставка, ако приемат да бъдат назначени за служебен премиер. Съответно предложените промени са свързани и с изпълнение на тази препоръка в конвергентните доклади.

Против законопроекта гласуваха 1 депутат от ГЕРБ-СДС, 32 – от „Възраждане“, 28 от „ДПС – Ново начало“, 20 – от „БСП – Обединена левица“ и 12 – от МЕЧ. Въздържаха се 65 от ГЕРБ-СДС, 18 от ДПС-ДПС и 18 от ИТН.

Промените в Конституцията, които уреждат възможните варианти за служебен министър-председател, бяха приети от Народното събрание през декември 2023 г., а предстои Конституционният съд да се изкаже относно конституционосъобразността на измененията. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:22 | 22.01.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Банки и застрахователи виж още

Коментари

Финанси виж още