Безкасовият рай на Швеция може да се превърне в капан при война

Уязвимостта на безкасова Швеция

Кредиторите инвестират все повече в устойчивост. SEB създаде подразделение за гражданска защита през 2024 г., ръководено от бившия служител на Riksbank Лиса Лернес, която координира управленските рамки, вътрешните процеси и плановете за действие при извънредни ситуации в цялата банка.

Nordea казва в изявление по електронната поща, че банката от години е включила готовността за кризи в стратегическото си планиране и работи с регулатора и други органи, „за да гарантира, че финансовите услуги, които са от критично значение за обществото, могат да функционират дори и в най-екстремни условия, като например война“.

Говорители на другите големи кредитори в Швеция, Swedbank и Svenska Handelsbanken, за заявиха, че работят по осигуряване на непрекъснатост на дейността и готовност за кризи.

Нов закон, който се разглежда и ще влезе в сила през следващата година, ако бъде приет, ще даде на Riksbank юридическа отговорност за управление на прекъсвания на плащанията и „оперативни кризи“ във финансовия сектор.

Как се гради устойчивост: офлайн карти и „елегантно разпадане“

Следващата голяма инициатива на Riksbank за устойчивост е насочена към подобряване на способността на финансовата система да функционира в случай на прекъсване на комуникациите. Флагманският проект е офлайн система за карти, която въплъщава това, което Лундстром нарича „елегантно разпадане“ – поддържане на основните функции, дори ако мрежите се сринат. Почти всички плащания, включително трансакции с карти, Swish, влизане в BankID и дори тегления от банкомати, предполагат връзка в реално време, така че прекъсване на мрежата би засегнало бързо потребителите.

„Зависимостта от електроенергия и данни е висока“, казва Лундстром от Riksbank. „Колкото по-дълго е прекъсването, толкова по-големи са последствията.“

Приемането на цифровите плащания в Швеция превърна страната в пионер и експеримент за рисковете от преминаването към почти изцяло безкасови плащания. Задействана от вълна от въоръжени грабежи през 90-те години и ускорена от възхода на BankID като стандартен начин за плащане и удостоверяване на самоличността, промяната доведе до това, че повечето шведи разчитат на телефоните и картите си за прехвърляне на пари.

Това удобство доведе до нови притеснения: към 2022 г. само 8% от шведите заявяват, че са ползвали пари в брой за последната си покупка, а с една от най-ниските бройки банкомати на глава от населението в Европа, почти всички трансакции вече се извършват чрез цифрови системи. Всяко прекъсване, било то чрез кибератака или техническа повреда, може да парализира ежедневието. Опасенията относно тази зависимост нарасна през януари, когато министър-председателят Улф Кристерсон предупреди, че Швеция и нейните съседи са изправени пред хибридни атаки, които не се извършват с ракети или войници, а „с компютри, пари, дезинформация и риск от саботаж“.

В брошура, разпространена от шведското правителство, озаглавена „В случай на криза или война“, на гражданите се препоръчва да държат достатъчно пари в брой за поне една седмица и да ги използват от време на време, в случай че електронните плащания не функционират.

Съгласно новата инициатива на Riksbank терминалите ще трябва да могат да обработват трансакции на местно ниво в продължение на до една седмица, ограничени до необходими продукти като храна и лекарства. „Не за да могат хората да излязат и да си купят нови телевизори“, както се изразява Лундстром.

За да се постигне това, са необходими ъпгрейди от страна на банките, процесорите, доставчиците на терминали и търговците, с ограничения на разходите и съгласуване, след като системите се възстановят.

За платежния сектор преходът към офлайн функционалност на картите не е толкова свързан с огромни нови инвестиции, колкото с внимателна координация. Бенгт Нилервал, старши съветник по плащанията в шведската асоциация за търговия на едро и дребно Swedish Trade, заяви, че първата фаза – осигуряване на възможността за използване на карти с чипове и PIN кодове в супермаркети, аптеки и бензиностанции без активна мрежа – се основава на малки технически промени и споразумения в целия сектор.

Visa и Mastercard повишиха лимитите си за офлайн трансакции до 200 евро, а банките и търговците адаптираха системите си, за да съхраняват и съгласуват покупките, след като мрежите се възстановят.

Функционалността се контролира строго. Офлайн трансакциите са ограничени и регулирани от търговски кодове, което означава, че ще работят в супермаркети, аптеки или бензиностанции, но не и в магазини за дрехи или електроника. Това поддържа фокуса на системата върху най-важните неща в кризисна ситуация.

Все пак Нилервал предупреждава, че следващата фаза ще бъде по-трудна. Тъй като по-младите потребители все по-често оставят картите си у дома, около една трета от плащанията в шведските магазини днес се извършват чрез мобилни телефони или смарт часовници. Разширяването на офлайн възможностите на тези дигитални портфейли ще изисква нова технология, съгласие от Apple, Samsung и производителите на мобилни телефони и вероятно по-високи разходи по цялата верига. Той казва, че Riksbank ще трябва да поеме водещата роля в напредъка на тази работа.

„Това ще бъде по-голямо техническо и финансово предизвикателство“, добавя Нилервал. „Но ако искаме истинска устойчивост, трябва да започнем да работим по това сега.“