Търпеливостта на Федералния резерв признава каква е реалността

Увереността на инвеститорите, че Федералният резерв в САЩ ще намали лихвите и през декември, се изпари. Доходността по държавните облигации се понижи с най-рязък темп за последните почти пет месеца, след като председателят Джером Пауъл - отклонявайки се от предишните си послания - заяви, че ново понижение в края на годината „не е предрешено“.

Тази промяна е едновременно разумна и значима, пише Bloomberg. Сред голяма икономическа несигурност и при липса на ключови данни заради спирането на работата на американската администрация, централната банка трябва да бъде - и да изглежда - отворена към различни възможности. Фактът, че инвеститорите преди това бяха почти напълно убедени в ново намаление, показва, че предишната комуникация на Фед е излязла извън контрол.

Разумните хора могат да спорят дали последното облекчаване на паричната политика е било оправдано и дали са нужни още стъпки в тази посока. Както обясниха представители на Фед, пазарът на труда се охлажда и рискът от безработица нараства. В същото време инфлацията остава значително над целта от 2%. Тези тенденции дърпат паричната политика в противоположни посоки. Балансирането на рисковете би било трудно, дори ако всички необходими данни бяха налични.

В такива обстоятелства несигурността е добро нещо - тя е признание на реалността. Прекалената увереност в бъдещия курс на лихвите не само подтиква инвеститорите към грешки, но и ограничава възможностите на Фед. Централните банкери предпочитат да не шокират финансовите пазари, ако могат да го избегнат. Всъщност това вероятно е била една от причините да се пристъпи към намалението през октомври: след като инвеститорите бяха убедени, че ще има такова, щеше да се наложи Фед да дава обяснения, ако внезапно беше решил обратното.

Както (вероятно) е казал Джон Мейнард Кейнс: „Когато фактите се променят, аз си променям мнението.“ Грешка е Фед да се лишава от тази възможност.

Различията във възгледите на членовете на Фед трябва да се разглеждат по същия начин. На последното заседание имаше две несъгласия с решението - един глас в подкрепа на намаление с повече от 25 базисни пункта и един глас срещу намаление изобщо. Това беше първото подобно разминаване от шест години. Но това не показва разпадане на процеса на вземане на решения. По-скоро обратното: когато правилният ход не е очевиден, както е сега, истинско единодушие е малко вероятно, а привидното единодушие би било подвеждащо.

Между сега и следващото заседание на банката след няколко седмици ще има нова информация - не толкова, колкото Фед би искал, но някои алтернативни източници и т. нар. „Бежова книга“ на централната банка ще внесат поне малко яснота. Дотогава мненията може да се променят относно баланса на рисковете и за това дали текущото ниво на лихвите е прекалено рестриктивно, адекватно рестриктивно или изобщо не е рестриктивно.

В подобни моменти предпазливостта не е лошо нещо - нито за централните банкери, нито за инвеститорите.