Отлагането на новата система на Европейския съюз (ЕС) за ценообразуване на въглеродните емисии вероятно ще окаже натиск върху инфлационните прогнози, което може да възроди призивите за нови понижения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Bloomberg.
С цел да се смекчи въздействието от зеления преход на блока, правителства и законодатели искат да отложат въвеждането на Системата за търговия с емисии 2 (ETS2), която налага допълнителни разходи върху замърсителите и би направила горивата и други стоки по-скъпи. Това обаче вероятно ще означава, че потребителските цени през 2027 г. ще нараснат по-малко от настоящите прогнози, оставяйки ЕЦБ пред ново изоставане спрямо целта си за инфлация от 2%, след като вече тя очаква подобно изоставане и през следващата година.
Докато представителите на ЕЦБ до голяма степен се съгласяват, че не е нужно лихвените проценти да се променят, за да се справят с текущите предизвикателства, забавянето на ETS2 може да предизвика нови призиви за подновяване на паричното облекчаване.
„Без въвеждането на ETS2 през 2027 г., инфлацията вероятно ще се окаже още по-бавна от целта, при равни други условия,“ коментира Рюне Йохансен, икономист в Danske Bank. „Това е аргумент в полза на ново намаляване на лихвите", добавя той, като подчертава, че някои представители на ЕЦБ все пак ще се противопоставят на идеята.
Последната тримесечна прогноза на финансовата институция предвижда инфлация от 1,7% и 1,9% през следващите две години. Според Bloomberg Economics ETS2 би допринесла с увеличение от поне 0,2 процентни пункта към инфлацията през 2027 г.
Ситуацията показва, че несигурността извън водещите теми като митата на американския президент Доналд Тръмп и войната на Русия в Украйна също усложнява работата на ЕЦБ. Шест години след старта на Зелената сделка ангажиментът към нея отслабва, тъй като правителствата увеличават военните разходи и поставят икономическия растеж на първо място.
Въпреки че Брюксел запазва ангажимента си за намаляване на емисиите до 2040 г., политиците се опасяват, че по-високите енергийни разходи могат да предизвикат недоволство сред избирателите. Настоящата ETS система ограничава емисиите и позволява търговия с квоти, а ETS2 има за цел да разшири тази практика върху сградите и автомобилния транспорт, освен вече обхванатите сектори като енергетика и авиация.
Попитана миналия месец за възможно отлагане, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард омаловажи рисковете. Тя посочи като вариант предложението на Европейската комисия (ЕК) за поетапно въвеждане на новата система, все пак започващо през 2027 г.
Лагард говори преди Европейският съвет и Европейският парламент да заговорят за официално отлагане, което ще бъде обсъждано с комисията през следващите седмици. Говорител на ЕЦБ отказа допълнителен коментар по темата.
Други представители на паричния орган, като гуверньорът на Литовската централна банка Гедиминас Шимкус, отдавна подчертават, че връщането на инфлацията към 2% в рамките на две години зависи в голяма степен от ETS2, и че всяко забавяне носи риск ценовият растеж да остане под целта.
Според икономиста на Morgan Stanley Йенс Айзеншмид този фактор сам по себе си може да не се окаже решаващ, особено ако брутният вътрешен продукт (БВП), който изненада с по-добри резултати през третото тримесечие, продължи да бъде устойчив.
„Но ако икономиката започне да отслабва - например заради продължаващите търговски ефекти - и инфлационните очаквания се понижат, тогава махалото може да се наклони към ново облекчаване на паричната политика,“ казва той.
Анализаторът на Bank of America Рубен Сегура-Каюела също смята, че промяна в позицията на ЕЦБ може да настъпи - ако не тази година, то вероятно скоро.
„Прагът на търпимост към по-бавна от целевата инфлация, дори ако тя се задържи, изглежда висок,“ казва той. „Затова се отказахме от прогнозата си за намаление на лихвите през декември. Но това, смятаме, ще постави под въпрос симетричния подход на ЕЦБ и в крайна сметка ще я подтикне да намали лихвите до март“, добавя той.


Няма алтернатива на износа през пристанищата на Варна и Бургас: Кризата в Черно море ще днесе световен глад
Варненски хирург: Ракът на гърдата не е само женска диагноза
Кметовете на Тополи и Казашко искат повече полицейско присъствие
„Челси 3“ е бил празен при атаката в Черно море: Три пробойни по корпуса на кораба
Спартак Варна с тежък мач във Велико Търново за Купата на България
Доверието в науката спада след подемa от времето на Covid
AI цунамито ще удари най-силно администрацията и образованието в България
Преслав Райков: Намираме се в най-голямата енергийна криза
Най-голямото предизвикателство пред новия лидер на Унгария: Приемането на еврото
Големият къс залог при облигациите е под риск, докато AI търговията се колебае
Пет употребявани автомобила, които се продават трудно
Защо изчезват фаровете за мъгла
От 2 на 50 модела през 2030 – Toyota ускорява цифровизацията
Ferrari комбинира турбокомпресор с хладилник
Том Круз се пуска в пистов шампионат
Челен сблъсък: Трима са пострадали при катастрофа в Силистренско
Христина Христова: Увеличението на заплатите над 5% ще се решава с преговори
"Ледникът на Страшния съд" може да ни залее по-бързо от очакваното
От Студената война до днес: Защо "Зелените барети" са уникални
Осъдиха на седем месеца затвор мъж, шофирал с 2,25 промила