Все повече икономисти очакват ЕЦБ да остави лихвите на пауза през 2026 г.

Все повече се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази лихвените проценти без промяна поне до края на следващата година, като призивите за повишение през 2026 г. отслабват.

Икономистите, анкетирани от Bloomberg, са единодушни в прогнозата си, че депозитната лихва ще остане на ниво 2%, когато Управителният съвет се събере през следващата седмица, на 4-5 февруари във Франкфурт.

Макар делът на онези, които очакват едно или повече повишения преди 2028 г., да е нараснал до една трета спрямо около една четвърт в предходното проучване, по-малко икономисти смятат, че подобен ход ще се случи още тази година.

Зад тази промяна стои засилената икономическа несигурност, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп дава сигнали, че може да се откаже от миналогодишното търговско споразумение с Европа с кратко предизвестие, а по-силното евро заплашва да отслаби износа и да окаже натиск върху инфлацията, която и без това е под целта.

Представителите на ЕЦБ, водени от председателя Кристин Лагард, твърдят, че настоящите настройки на паричната политика са подходящи за предстоящите предизвикателства. Но особено на фона на поскъпването на еврото гуверньорът на Австрийската централна банка Мартин Кохер и други подчертават необходимостта от готовност за бързи действия.

„Другата седмица Лагард вероятно ще повтори, че икономиката на еврозоната остава в добро състояние, но рисковете остават повишени“, казват икономистите на Swedbank. „Първите седмици на 2026 г. ясно показаха, че търговските сделки и споразуменията остават много крехки“, добавят те.

Крехък мир

Анкетираните оценяват геополитическото напрежение на най-високото му ниво поне от две години насам, след като Тръмп използва сцената на Световния икономически форум в Давос, за да поиска Европа да му предаде Гренландия или да се изправи пред по-високи мита.

Въпреки че впоследствие той отстъпи, епизодът подхрани усилията на Стария континент да укрепи партньорствата си на други места. Тази седмица Европа подписа търговско споразумение с Индия след отделен пакт със страни от Южна Америка по-рано през месеца.

„Макар да очакваме търговската сделка между САЩ и ЕС да оцелее, тя може да премине през няколко ситуации, близки до провал“, смята Гавин Френд, старши пазарен стратег в Австралийската централна банка.

Той е сред 76% от икономистите, които прогнозират, че споразумението, сключено миналото лято, ще се запази въпреки последните сътресения. Относно силата на еврото той смята, че обменен курс между 1,20 и 1,25 евро за долар е „управляем“ за ЕЦБ.

Единната валута поскъпна с около 15% през последната година и наскоро премина прага от 1,20 евро за долар, тъй като чуждестранните инвеститори стават по-предпазливи към САЩ. Политиците и финансистите все още не са вдигнали тревога, но следят ситуацията внимателно.

„Макар рязкото обезценяване на щатския долар да остава събитие с малка вероятност, но голям ефект, ЕЦБ би трябвало да преразгледа баланса на рисковете за инфлацията в еврозоната при по-нататъшно поскъпване на еврото“, каза икономистът от Гръцката централна банка Илиас Цириготакис.

Последните прогнози на ЕЦБ сочат, че ръстът на потребителските цени ще бъде малко под 2% тази и следващата година, преди да се върне към тази цел през 2028 г. Икономистите виждат повече низходящи рискове през идните месеци и повече възходящи през 2027 г., като в средносрочен план инфлацията остава като цяло на правилния път.

Въпреки това трейдърите засилиха залозите за още едно намаление на лихвите тази година. Само 12% от участниците в проучването прогнозират едно или повече понижения до края на 2027 г., но около 40% смятат, че подобен ход все още е по-вероятен от повишение.

Що се отнася до икономическия растеж, надеждите се свързват с масивен фискален стимул, тъй като правителствата в региона увеличават разходите за инфраструктура и отбрана. Анкетираните прогнозират, че Германия ще извлече по-голяма полза от тези инвестиции, отколкото еврозоната като цяло.

Най-голямата икономика в региона изоставаше от своите партньори напоследък и едва наскоро се върна към растеж. Предварителните оценки за четвъртото тримесечие се очакват по-късно в петък, като анализаторите прогнозират разширяване на икономиката на еврозоната с 0,2%.

Мнозинството икономисти смятат, че производството в региона е възпрепятствано предимно от структурни фактори - промяна спрямо предишните оценки, когато се отдаваше по-голяма роля на цикличните фактори.

„ЕЦБ все повече ще връща старата песен, че паричната политика може да направи много малко за решаването на структурните слабости, надявайки се това да е достатъчно, за да заглуши спекулациите за намаляване на лихвите“, посочва Карстен Бржески от ING. „Предвид всичко, което се случва в момента по света, ЕЦБ почти се превърна в символ на приемственост.“