Платежните измами в Европа надхвърлят 4,2 млрд. евро през последната година

Загубите от платежни измами в Европейското икономическо пространство (ЕИП) достигат 4,2 млрд. евро, увеличавайки се със 17%, показват актуални данни от консолидирани анализи на европейски и национални институции към 2025 г., представени на събитие за превенция срещу финансови измами, организирано от БОРИКА.

Най-голям дял от финансовите щети в Европейския съюз се дължат на измамите с кредитни преводи – 2,5 млрд. евро, следвани от измамите с общ размер на загубите от 1,3 млрд. евро.

Най-бързо развиващата се тенденция са т.нар. оторизирани измами (APP Scam), при които чрез социално инженерство жертвите сами са убеждавани да извършат превод към сметки на измамници – в някои европейски държави този вид измами с кредитни преводи нараства с над 55%.

В България измамите с кредитни преводи също водят класацията, формирайки около 70% от загубите, или около 7,9 млн. евро. Измамите с подмяна на IBAN достигат 13 млн. евро през 2025 г., показват данни на ГДБОП.

В същото време броят на незабавните преводи в страната расте с 87% (до 35 млрд. евро), което допълнително увеличава риска от оторизирани платежни измами. По брой регистрирани случаи водят измамите с банкови карти – 24 755 за година, а МВР е регистрирало 1757 сигнала за онлайн измами (фишинг атаки, измами с криптовалути, фалшиви инвестиционни схеми, кражби на потребителски профили). Телефонните измами остават актуален проблем, като са отчетени 386 случая, от които 103 са разкрити.

Нова регулация: PSD3 и PSR

На събитието експерти обсъдиха превенцията срещу финансови измами. Пламен Ранджев, началник отдел в дирекция „Платежен надзор" на БНБ, посочи, че с въвеждането на европейския регламент за платежните услуги (PSR) доставчиците ще трябва значително да променят организацията си – формалното наличие на механизми за мониторинг вече няма да е достатъчно. Финансовите институции, както в ролята на изпращаща, така и на получаваща страна, ще имат изрично нормативно задължение да спират изпълнението на съмнителна операция при обективни обстоятелства, показващи измама, посочи експертът.

Въвеждането на новия европейски законодателен пакет – Третата директива за платежните услуги (PSD3) и Регламентът за платежните услуги (PSR) – цели да адаптира финансовия сектор към цифровата ера, да защити потребителите срещу онлайн измами и да подобри конкуренцията при отвореното банкиране.

Очаква се финалните текстове да бъдат обнародвани до края на годината, след което доставчиците на платежни услуги ще разполагат с 21-месечен срок за съобразяване, преди да започнат да ги прилагат.

Необходимост от мониторинг в реално време

Михаил Димов, директор на дирекция „Платежен надзор" в БНБ, който анализира надзорната проверка относно механизмите за мониторинг при доставчиците на платежни услуги, подчерта, че мониторингът на платежните операции е един от основните инструменти за управление на риска и противодействие на измамите. Сред новите мерки в предстоящите регулаторни промени са изискванията за мониторинг в реално време, проверка на получателя и обмен на информация между доставчиците. При неспазване на новите правила за отговорност при измами са предвидени административни санкции.

Представители на БОРИКА подчертаха, че в ерата на незабавните плащания (blink) традиционните статични контроли и периодичният мониторинг вече не са ефективни, тъй като съвременните измами, например превземането на клиентски профили и злоупотребите чрез софтуер за отдалечен достъп, се развиват за броени секунди.

„Измамата не започва с превода, тя е последователност от привидно легитимни действия – като смяна на парола, добавяне на ново устройство и повишаване на лимит. Ако изчакаме самия превод, вече сме закъснели“, предупреди Албена Петкова, директор „Услуги за превенция на финансови измами“ в БОРИКА.

Anti-fraud защита преди регулаторните мерки

От началото на годината се изпълнява проект за изграждане на Централизиран национален модел за превенция на измами в рамките на Платежното споразумение blink, в партньорство с португалския технологичен лидер SIBS, припомнят от БОРИКА. До края на 2026 г. ще бъде съгласувана националната концепция и правила, а през 2027 г. ще започне пазарното прилагане.

Изпълнителният директор на БОРИКА Мирослав Вичев подчерта нуждата от колективен, а не индивидуален подход на банките към измамите, посочвайки западните пазари като пример за ефективни партньорства отпреди регулацията. Целта е България да стане непривлекателна територия за измамници чрез единна anti-fraud платформа за риск анализ на всички местни и международни плащания.