Банковите регулатори сами създават криза в сектора

Генералите губят настоящите войни, като водят битките по стария начин. Регулаторите в Лондонското Сити и на континента създават нова криза, защото допускат същата грешка, пише Михир Шарма за Bloomberg.

Наскоро Европейската комисия представи пакет, който според нея ще „укрепи банковия сектор в Европа и ще подпомогне растежа“. Институцията обещава да преразгледа стандартите, които ограничават начина, по който банките отпускат заеми, както и да улеснят спазването на капиталовите изисквания.

Според Шарма обаче представените мерки може да не са достатъчни.

Тези стандарти финализират процеса Базел III, който започна след банковия срив през 2008 г. Правилата би трябвало да предотвратят друга криза. Те се прилагат в световен мащаб, въпреки че всяка юрисдикция трябва да избере как да ги приложи.

Светът се промени от 2008 г. насам и финансовият сектор в Европа – и някои държави членки, настоява Комисията да признае този факт, когато прилага Базел III.

Брюксел започна да се движи по-бързо от обичайното си костенурково темпо. Това е отчасти поради опасенията, че дерегулацията на президента на САЩ Доналд Тръмп ще постави допълнително в неравностойно положение европейските кредитори.

Регулаторите преминават през подобен период на самоанализ относно капиталовите норми във Великобритания, пише Шарма. Там банките се оплакват от режима на централната банка, който, според тях, ги наказва за инвестирането в собственото им бъдеще, за разлика от много по-милото отношение на Америка към Уолстрийт.

Докато на американските кредитори е позволено да включат огромните си вътрешни разходи за дигитализация в капитала, който регулаторите оценяват, британските банки не могат да направят същото.

Това е само едно от последствията от регулаторния манталитет след кризата в Европа, който е изграден около управлението на загубите, ако една банка трябва да бъде ликвидирана. Същевременно се игнорира необходимостта от инвестиране, модернизация и конкуренция.

След като по-суровият подход на Великобритания бъде взет предвид, според в. Financial Times, британските кредитори ще имат регулаторни капиталови изисквания с почти два процентни пункта по-високи от техните трансатлантически конкуренти.

Лондонското Сити от години се опитва да накара британските власти да актуализират начина, по който определят капиталовите изисквания - усилие, успоредно на случващото се в Брюксел, и провокирано от подобни опасения относно доминацията на Уолстрийт.

В края на миналата година Комисията по финансова политика на Английската централна банка намали системния си бенчмарк за висококачествен капитал от „ниво 1“ до 13% от рисково претеглените активи на институцията. Това е с един процентен пункт по-малко от предишното изискване, но Великобритания пак е сред страните с най-високите капиталови норми в Г-7.

Преди няколко седмици Комисията настоя, че съотношението от 13% е правилно, но най-накрая призна, че системата принуждава банките да задържат твърде много капитал, а това ограничава способността им да отпускат заеми.

Централната банка обеща, че ще сведе общото съотношение на ливъридж за големите банки „в рамките на обхвата на други юрисдикции в световен мащаб“.

Ще е необходимо повече от това, за да се поправят щетите, нанесени след две десетилетия. Основният проблем е ясен и отпреди дерегулационния поход на Тръмп: растежът в цяла Европа спря в този период. отчасти защото частните инвестиции така и не се възстановиха, пише Шарма.

Освен ако континентът не отключи бързо дългосрочно финансиране, той ще бъде изключен и от икономическия прогрес през следващите няколко десетилетия. Само защото никоя банка не е фалирала, не означава, че това не е финансова криза, добавя авторът на анализа.

Колко банките отпускат заеми, на кого и за колко време не бива да се определя единствено от гледна точка на здравето и конкурентоспособността на самия финансов сектор. Растежът и подкрепата на суверенитета на важни индустрии чрез инвестиции са по-голям въпрос от това.

За съжаление, това е въпрос, който регулаторите не са стимулирани да адресират, посочва Шарма. Ако се позволи поемането на по-голям риск, ще последват повече инвестиции. Банките, които запазват капитала си, няма да генерират потока от сделки, който захранва частните пазари, от които Европа толкова отчаяно се нуждае.

Паричните технократи обаче няма да позволят повече риск в системата, освен ако политиците изрично не им кажат. Точно това трябва да направят лидерите в цяла Европа, особено ако искат да се справят с популистката заплаха чрез засилване на икономическото производство.

Политиците приемат, че възстановяването на растежа, подновяването на инвестициите и превъоръжаването на континента се нуждаят от засилване на частния капитал. Сега те трябва да признаят, че правилата от време, когато континентът се давеше в безразсъдно кредитиране, вече не са подходящи за съвремието.

Днес има твърде малко дългосрочен капитал, който се стреми към твърде малко продуктивни активи, а инвестиционните банки нямат особен стимул да променят нещата сами, тъй като печелят комфортно от залози на пазарите, без да се затруняват особено.

Отстъпките от Брюксел и неохотният преглед в Лондон са малки признания, че финансовата индустрия на континента трябва да бъде използвана по-конструктивно. Това обаче не е необходимото спешно преосмисляне, заключава Шарма.

Никой не иска стария Див Запад на казино банкирането да се върне, но така страните с най-суровите норми за капиталова адекватност в света никога няма да могат да се конкурират. Те просто ще продължат своя посткризисен упадък, смята Шарма.

Ние, от тази страна на Атлантика, се тревожим, че не сме преодолели 2008 г. Истината е, че дори не сме се опитали да се върнем към нормалното, посочва той.