Биткойнът тъпче на място, докато златото и акциите поскъпват

Цената на златото надхвърля 5000 долара за тройунция. Акциите продължават да поскъпват. Доларът отново поевтинява. А биткойнът – причисляван едновременно към активите от търговията по инерция и тази на обезценяването – само тъпче на място. Цената му е в застой, търгуваните обеми са слаби, а дори дългогодишните фенове се насочват към по-надеждни пазари като акции и благородни метали, пише Bloomberg.

Най-старата криптовалута се движи около цена от 88 хил. долара – спад от около 25% от октомври и над 3% само през последните седем дни. Инвеститорите са изтеглили над 1,3 млрд. долара от биткойн фондовете през последната седмица, според данни, събрани от Bloomberg, което е част от по-широкото отстъпление от криптовалутните борсово търгувани фондове (ЕТF). Този отлив следва кратък период на приток на капитал в началото на януари, което предполага, че настроенията са се променили бързо след началото на новата година.

Според повечето макроикономически показатели условията би трябвало да са в полза на криптовалутите – поне на теория. Намаляващата инфлация и лихвените проценти обикновено засилват апетита за риск, докато по-разхлабените финансови условия и нарастващата геополитическа несигурност исторически са подкрепяли активите, използвани като защита срещу обезценяването на валутите. При минали цикли тази комбинация често привличаше капитал към дигиталните активи, независимо дали като движение по инерция, или като форма на алтернативни пари.

Цената на биткойна спрямо тази на златото през последната около година. Графика: Bloomberg LP

Този път нещата се движат в обратната посока. Благородните метали привличат пари, тъй като инвеститорите търсят убежище от геополитически риск и отслабващия долар. Акциите, особено технологичните и тези на компаниите с малка пазарна капитализация, продължават с печалбите си тази година. За разлика от тях, криптовалутите се затрудняват с това да защитят своята релевантност. В бележка на JPMorgan Chase & Co. от миналата седмица се посочва, че широкообхватните ETF-и отчитат едни от най-големите си входящи притоци на капитал, докато криптоинструментите бележат отлив.

„Със сигурност е труден период за индустрията при тази динамика“, посочва Стефан Улет, главен изпълнителен директор и съосновател на FRNT Financial Inc. „В момента има много конкуриращи се теми при криптовалутите – от гледна точка на иновациите, изкуственият интелект е набрал значителни инвестиционни средства през последната година и сега е изключен от инфлационната търговия. Мисля, че биткойнът трябва да покаже на участниците, че може да се търгува поне над 100 хил. долара за по-съществено продължаване на бичия пазар“, допълва той.

Предпазливостта отразява не само цената. Данни от CryptoQuant показват, че притежателите на биткойни са навлезли в устойчива фаза на нетна реализирана загуба – първата от 2023 г. насам. Все повече инвеститори отчитат загуби при излизанията си от инвестициите дори без срив на спот цените, което предполага тиха ерозия на увереността в активите. Отворените позиции по биткойн фючърси – които съставляват по-голямата част от обема на търговията с криптовалути – остават далеч под нивата, наблюдавани преди октомврийския срив, когато пазарната стойност от близо 20 млрд. долара беше заличена. По-малките токени са отбелязали още по-рязък спад в търсенето на фючърси, според Coinglass.

Голяма част от тази предпазливост произтича от разпродажбите, започнали в началото на есента, когато внезапни ликвидации изтриха милиарди долари криптобогатство и разтревожиха дори опитните участници на пазара. Много дребни инвеститори не се пренасочиха към други криптовалути, директно се отдръпнаха.

Този застой в инерцията изглежда културен, освен финансов. Желанието за съхранение на монетите, което някога определяше базата на инвеститорите на дребно при криптовалутите, отслабна. Спекулативните цикли, които доведоха нови участници в екосистемата – от NFT до меме токени – или се сринаха, или загубиха оказаното им доверие. Част от тази спекулативна енергия е мигрирала другаде. Платформи за прогнозиране като Kalshi и Polymarket отчитат по-големи търгувани обеми, като и децентрализираната платформа за фючърси на акции Hyperliquid отбеляза бърз растеж – всички те черпят от същата база трейдъри, която някога е задвижвала възхода на криптовалутите.

Това, което остава, е един изтънял и по-тих пазар, все още функционален, но все по-откъснат от предишното усещане за неотложност и възможности. Индустрията е преживявала дълги затишия и преди – и стръмни спадове с прозвища като „криптозима“. Но в година, когато почти всеки друг клас активи се развива, отсъствието на ръстове се усеща отново забележимо.

Това представлява подновено съмнение за позицията на биткойна като средство за макрохеджиране. Дори с нарастващото международно напрежение активът, често описван като дигитално злато, остава закотвен на една цена. „Малко вероятно е биткойнът да замени златото като предпочитан актив убежище на инвеститорите“, пише Кам Харви, професор в университета „Дюк“, след октомврийския спад.

Анализатори от Citigroup и криптофирмата Tagus Capital стигнаха до подобни заключения наскоро, отбелязвайки, че функцията на биткойна като инфлационен хедж е в най-добрия случай епизодична – формирана повече от ликвидността, апетита за риск и потоците към технологичните акции, отколкото от трайна връзка със слабостта на долара или геополитическия стрес.

Възвръщаемостта на биткойна „може да реагира на инфлационни изненади, облекчени парични условия и опасения от обезценяване на фиатните валути, но академичните изследвания показват, че това хеджиране е епизодично, по-слабо в сравнение със златото и силно повлияно от апетита за риск, ликвидността и фактори, подобни на тези при акциите, отколкото от стабилна връзка с отслабването на долара“, пишат анализатори от Tagus.