Рецесия в САЩ ли е най-доброто нещо за развиващите се икономики?

„Рецесия в САЩ сега!“ всъщност не изглежда като най-очевидното скандиране в развиващите се икономики. И все пак е факт, че една рецесия в Америка може да е това, което е необходимо, за да се открие възможност за надежден спад на реалните лихвени проценти в САЩ и за надеждно отслабване на долара, пише за Financial Times Дейвид Любин, ръководител за развиващите се пазари в Citi.

И това евентуално разхлабване на паричните условия в САЩ със сигурност ще бъде от полза за развиващите се икономики сега. Неотдавнашното затягане на тези условия имаше някои доста ужасни последици за тях. То подкопа техния достъп до международните капиталови пазари; повиши риска от дефолти по дълга им, особено за страните с ниски доходи; и дестабилизира техните валути, отдалечавайки ценовата стабилност дори от най-умелите централни банки.

Идеята, че капиталовите потоци се връщат към развиващите се пазари след рецесия в САЩ, има известна история зад себе си. Два епизода са особено заслужаващи внимание: началото на 90-те години и периодът след световната финансова криза през 2008 г.

Рецесиите в САЩ от 1990 и 2007 г. продължиха съответно 8 и 18 месеца. И двата епизода позволиха значително разхлабване на паричните условия в САЩ, което помогна за насочването на капитали към развиващите се икономики след период на избягване на риска, който не беше различен от това, през което преминахме наскоро.

Към 1992 г., например, международните капиталови пазари предоставяха нетно кредитиране на развиващите се икономики в размер на около 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) след почти 10 години отнемане на пари от тях. До 2010 г. този поток се повиши до 2 процента от БВП, след две безплодни години заради фалита на Lehman Brothers и последиците от него.

Трябва да се каже, че и двата епизода завършиха зле: нарастването на капиталовите потоци в началото на 90-те години рязко спря с Мексиканската криза в края на 1994 г. А бумът при капиталовите потоци след финансовата криза завърши с поредица от сътресения : силен спад на цените на активите към края на 2011 г. и монетарното затягане на Федералният резерв, започнало през пролетта на 2013 г., което предизвика пазарен смут.

Също така е вярно, че тези два „епизода на бум“ в капиталовите потоци към развиващите се страни не бяха изцяло резултат от разхлабване на финансовите условия в САЩ, тъй като имаше и други фактори.

Подобно разхлабване се възприема като външен фактор за капиталовите потоци: инвеститорите търсят по-високата доходност на развиващите се страни, когато лихвите в САЩ са ниски и стойността на долара намалява.

Но има и вътрешни фактори относно капиталовите потоци. Можете да ги разглеждате като потенциала за растеж на развиващите се икономики, усилията, които техните власти полагат, за да насърчат притока на дългосрочен инвестиционен капитал, и цялостната увереност, която участниците на пазара имат, че „нещата изглеждат добре“ за развиващия се свят.

Поглеждайки назад към тези два исторически епизода, споменати по-горе, си струва да се отбележи, че и в двата случая вътрешните фактори бяха доста силни.

В началото на 90-те години развиващите се страни се възползваха от вълнението на инвеститорите относно очертаващите се ползи от глобализацията и усилията, които някои страни - Мексико, Турция, Тайланд и други подобни - полагаха, за да намалят търговските бариери, да се интегрират в глобалната икономика, да намалят бюджетните си дефицити и да понижат инфлацията.

Освен това от началото на 90-те години на миналия век редица страни се възползваха от намаляването на дълга в рамките на инициативата Брейди. Така че балансите на развиващите се страни се възприемаха като по-чисти, отколкото през кризисния период на 80-те години.

По същия начин, средата след финансовата криза също бе свидетел на съществени благоприятни вътрешни фактори. Развиващите се икономики бяха относително невредими от кризата, докато очакванията за растеж бяха подкрепени от решението на Китай от края на 2008 г. да стартира огромна програма за стимулиране, която вдъхна живот на световните цени на суровините и растежа на световната търговия.

В днешно време е трудно да се посочат силни вътрешни фактори в развиващи се страни. Растежът на световната търговия е слаб, което вреди непропорционално на развиващите се икономики. Протекционизмът нараства, докато геополитическото напрежение заплашва глобализацията. И има малко доказателства за стимулиращи растежа вътрешни икономически реформи - с изключение на Индонезия и Виетнам.

Така че е вероятно външните фактори да бъдат важни при определянето на капиталовите потоци към развиващите се страни. Номерът ще бъде да се гарантира, че бумът на такива потоци след евентуална рецесия в САЩ няма да се превърне в крах, както в миналото.