Спасението на Intel ще зависи от Тръмп в ролята му на инвеститор и... търговец

Планът на американското правителство да придобие дял в Intel би дал на затруднения производител на чипове мощен партньор, дори и да предстои по-голямо предизвикателство: намирането на достатъчно платежоспособни клиенти, пише Bloomberg.

Анализаторите от Wall Street не очакват само парите да върнат към успех бизнеса на Intel, който от години страда от спад в продажбите и загуба на пазарен дял. Има вероятност натискът от президента Доналд Тръмп да помогне на производителя на чипове да привлече повече клиенти за производственото си звено, потенциално оправдавайки разходите за разширяване на местното производство.

Ако САЩ в крайна сметка притежават част от Intel, „Тръмп ще стане един вид ваш търговски представител“, коментира Дан Морган, старши портфолио мениджър в Synovus Trust, който отговаря за компанията от 90-те години на миналия век.

Тази година президентът е осигурил обещания за инвестиции в САЩ на стойност трилиони долари, макар някои от тези ангажименти да са преработени версии на вече съществуващи планове. Това включва заявката на Apple да похарчи 600 млрд. долара за експанзия на вътрешния пазар. Междувременно Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) обеща 165 млрд. долара като част от изграждането на фабрика в Аризона.

Този път администрацията ще трябва да постигне нещо, което има още по-малки шансове - да убеди скептичните потенциални клиенти да използват Intel за своите производствени нужди. Компанията се опитва да се конкурира с TSMC в производството на чипове, базирани на дизайни на клиенти, но на този етап не успява да покаже, че може да се сравнява с възможностите на лидера в индустрията.

„Освен от пари, Intel се нуждае и от клиенти“, коментира анализаторът от Bernstein Стейси Расгон в бележка до клиентите. „Възможно ли е като част от нещо подобно администрацията да „насърчи“ клиентите да използват капацитета на Intel (пряко или косвено чрез политика с мита или други регулации)? Не знаем.“

Тази седмица SoftBank Group обяви, че ще закупи акции на Intel на стойност 2 млрд. долара, което повдигна възможността японският конгломерат да използва компанията за производство на чипове. Основателят Масайоши Сон, който изгради близки отношения с Тръмп, има амбиции да разработва чипове с изкуствен интелект, които да се конкурират с тези на Nvidia.

Инвеститорите приветстваха идеята, което доведе до ръст на цената на акциите на Intel със 7% във вторник. Стойността на книжата се покачи с 23% предходната седмица, когато Bloomberg News за първи път съобщи, че правителството обсъжда плана.

Тази седмица министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник потвърди, че правителството обсъжда план за придобиване на част от Intel, представяйки идеята като опит за превръщане на субсидиите по Закона за чиповете и науката в акции. Компанията беше готова да получи около 11 млрд. долара от тази програма, инициирана от закон от 2022 г., подписан от президента Джо Байдън. Сега се очаква инвестицията да бъде за приблизително същата сума, посочват източници, запознати с дискусиите.

„Трябва да произвеждаме собствени чипове тук“, коментира Лутник. „Не можем да разчитаме на Тайван.“

Intel отказва да коментира.

Това беше поразителен обрат за главния изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан, когото Тръмп разкритикува по-рано този месец. Президентът на САЩ призова изпълнителния директор да подаде оставка заради миналите му връзки с Китай, но промени позицията си след среща с Тан в Белия дом.

Това е оптимистичен момент за компания, измъчвана от катаклизми и упадък през последните години. Предишният изпълнителен директор Пат Гелсингер се обзаложи, че план за разширяване на производството за други компании, фокусиран върху амбициозно ново съоръжение в Охайо, ще върне Intel към успеха.

Целта беше Intel да се трансформира в производител на чипове и да прави полупроводници за външни клиенти - разрастващ се бизнес, който превърна TSMC в компания за трилиони долари. Парите от Закона за чиповете целяха да помогнат за изпълнението на тази визия. Байдън и Гелсингър дори проведоха церемония по първа копка на обекта в Охайо през 2022 г., обещавайки 20 хил. работни места в строителството.

Но икономиката на завода не сработи без големи външни клиенти, най-вече защото трябва да разполага с авангардни технологии, чието внедряване ще бъде скъпо. Intel многократно отлага проекта, който в момента не се очаква да бъде готов до 2030 г.

Джей Голдбърг, анализатор в Seaport Research Partners, изчислява, че на Intel ще са ѝ необходими около 20 млрд. долара, за да пусне в експлоатация своята производствена технология от следващо поколение.

Освен това сделката на правителството „пари срещу акции“ не е непременно по-добра от първоначалните грантове по Закона за чиповете, смята Расгон. „Финансирането на изграждане без клиенти вероятно няма да завърши добре за акционерите, от които правителството на САЩ би било най-голямото в тази ситуация“.

Това също не променя позицията на Intel в технологичната индустрия. Компанията изостава в производството на видовете чипове, които са най-ценени за задачи, свързани с изкуствен интелект – област, в която сега доминира Nvidia.

Най-големите оператори на центрове за данни, като Google на Alphabet, които сега инвестират над 80 млрд. долара годишно в закупуване на нов хардуер, няма да се задоволят с по-малко качествени чипове, защото правителството им казва да го направят, коментира анализаторът на Cowen Джошуа Бучалтър. По думите му не е ясно как американската инвестиция решава проблем, произтичащ от липсата на конкурентоспособност.