Няколко идеи за преструктуриране на отбранителния сектор на Европа

Европейският съюз (ЕС) се подготвя за най-лошия военен сценарий - руска атака срещу една от 27-те му държави членки. 

Комисарят на блока по въпросите на отбраната и космическото пространство Андрюс Кубилюс ще представи до 19 март „Бяла книга за европейската отбрана“, в която ще бъдат очертани мерки за подготовка на Брюксел както за непредвидени военни ситуации, така и за дългосрочни предизвикателства пред сигурността в световен мащаб.

Въпреки засилването на реториката и действията, блокът остава далеч от постигането на това, което Кубилюс определи като подход на „голям взрив“ към отбраната, пише Паула Солер за Euronews.

„Обичайното поведение в областта на отбраната просто вече не е възможно“, заяви пред Euronews Даниел Фиот, професор в Центъра за сигурност, дипломация и стратегия (VUB) в Брюксел.

Той подчерта, че в „Бялата книга“ трябва ясно да се определи как Европа да реагира, ако САЩ драстично намалят подкрепата си за Украйна и европейската сигурност, както и необходимото финансиране в ключови области на отбранителните дейности.

План за развитие на индустрията: Какво е необходимо на Европа, в какво количество и до кога?

Конкурентоспособността е критично предизвикателство за европейската отбранителна индустрия, заяви пред Euronews евродепутатът от Естония Рихо Терас, заместник-председател на комисията по сигурност и отбрана.

„Тя е твърде фрагментирана, правилата на вътрешния пазар не се прилагат за отбранителната промишленост, а банките не отпускат заеми на сектора“, твърди той и подчертава, че ЕК трябва да отстрани тези недостатъци в рамките на своя мандат.

За да се справят с тези проблеми, лидерите на индустрията призовават за план, който да превърне нуждите на държавите членки от способности в конкретни цели на отбранителната индустрия.

Представителите на промишлеността призовават правителствата да посочат кои способности се нуждаят от увеличаване, с колко и кога, както в мирно, така и във военно време.

В неофициален документ те подчертават необходимостта от дългосрочни ангажименти за обществени поръчки и инвестиции, които да привлекат финансиране от частния сектор.

Финансиране с (поне) 500 млрд. евро

В доклада за конкурентоспособността на италианския финансист Марио Драги се посочва, че през следващото десетилетие ЕС ще се нуждае от приблизително 500 млрд. евро, за да остане конкурентоспособен в областта на отбраната в световен мащаб. Въпреки това ограничените бюджети за отбрана на държавите членки остават основният източник на финансиране. Откъде ще дойдат тези пари?

„2% от брутния вътрешен продукт (БВП) са история. Трябва да установим нов праг - минимум 3% от БВП - и ЕС също трябва да го обяви“, каза Терас, като се позова на настоящата цел на НАТО за разходи за отбрана, към която се придържат 23 от 27-те държави членки.

Андриус Кубилюс предложи в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г. да бъдат заделени най-малко 100 млрд. евро за инвестиции в отбраната.

За периода 2021-2027 г. само 15 млрд. евро (1,2% от МФР) са предназначени за сигурност и отбрана.

„Европа доказа, че можем да мобилизираме ресурси, когато е необходимо - 700 млрд. евро за възстановяване след Covid-19. Руската заплаха е много по-екзистенциална за Стария континент, отколкото някога е била пандемията“, смята еврокомисарят.

За да се преодолее недостигът на инвестиции, той предложи да се издадат „отбранителни облигации“, подобни на инструментите за възстановяване след Covid-19, и да се преразпределят неизползваните средства.

На неофициалната среща на лидерите на ЕС в Брюксел се появиха два допълнителни варианта: преразглеждане на правилата за отпускане на заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и опростяване на регламентите на ЕС за обществените поръчки.

Министърът на външните работи на Полша Радослав Шикорски също така заяви, че ЕС трябва да проучи идеята за създаване на „банка за превъоръжаване“, за да набере необходимите средства за увеличаване на отбранителните си способности.

Повишаване на стандартизацията и оперативната съвместимост между въоръжените сили на държавите членки

„Не се нуждаем от една европейска армия. Нуждаем се от 27 европейски армии, които са способни и могат да работят ефективно заедно, за да възпират нашите съперници и да защитават Европа, за предпочитане със съюзници, но и самостоятелно, ако е необходимо“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Кая Калас на време на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана през януари.

Европейската отбранителна индустрия остава фрагментирана и фокусирана на национално ниво, като липсват възможности за стандартизация, съвместни поръчки и обединяване на ресурсите.

Брюксел има за цел да гарантира, че до 2030 г. поне 35% от поръчките в областта на отбраната ще се извършват съвместно - в сравнение с едва 18% през 2022 г.

„Нуждаем се от повече стандартизация и съвместни поръчки. Основното предизвикателство е да се преодолее националният индустриален манталитет и да се положат колективни усилия за преодоляване на пропуските„, заяви пред Euronews евродепутатът от Германия Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на парламентарната комисия по сигурност и отбрана.

Насърчаване на научноизследователската и развойната дейност (НИРД)

Инвестициите в космическия сектор се разширяват много по-бързо в САЩ, отколкото в Европа, заяви пред Euronews ръководителят на Европейската космическа агенция (ЕКА) Йозеф Ашбахер.

„Европа трябва да навакса изоставането си със силни публични инвестиции, за да запази глобалната си конкурентоспособност и да запази лидерството си в ключови области“, твърди той.

През 2023 г. държавите членки са отделили около 11 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната, като близо 4 млрд. евро са предназначени за инвестиции в отбранителни технологии.

Беше създаден и Европейският фонд за отбрана (ЕФО) с бюджет от 8 млрд. евро за периода 2021-2027 г., включително 2,7 млрд. евро за съвместни изследвания в областта на отбраната.

„Следващата стъпка в подкрепа на научните изследвания и иновациите е премахването на бариерите пред единния пазар и насърчаването на нови източници на финансиране на НИРД“, отбеляза Фиот, като подчерта скъпоструващите регулаторни и административни пречки пред трансграничните иновации в областта на отбраната.

„Банките и фондовете продължават да се колебаят дали да инвестират в отбраната, въпреки че научноизследователската и развойна дейност в областта на технологиите с двойна употреба предлага широки обществени ползи“, добави той.

Създаване на по-тесни връзки с космическия сектор

Космическата и отбранителната индустрия са изправени пред сходни предизвикателства, така че решенията трябва да се разработват съвместно, каза Кубилюс на 17-ата конференция за космоса в Брюксел.

„Трябва да използваме космическото пространство, за да защитаваме нашите страни, общества и хора - с разузнаване, геолокация и комуникация за нашите въоръжени сили“, заяви комисарят по въпросите на космическото пространство и отбраната.

„Искам да установя диалог с държавите членки и космическите командвания, за да проуча възможностите за европейска система за осведоменост за космическата област, която да следи заплахите, включително военните“, посочи още литовският комисар.

Опитът на бойното поле в Украйна показа, че разузнаването от космоса е от решаващо значение за съвременната военна отбрана. Вследствие на това ЕС укрепва своите разузнавателни структури и способности.

Кубилюс наблегна и на изпълнението на Космическата стратегия на ЕС за сигурност и отбрана, създаването на Европейски космически щит и други.

„Европа е изградила уникално присъствие в космоса, което служи на цялото човечество. Ние трябва да го защитаваме от всеки агресор“, заяви той.