Страните от НАТО одобриха исторически план за ръст на разходите за отбрана

Лидерите на страните членки на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) и подновиха ангажимента си за взаимна отбрана на фона на все по-войнствената Русия, съобщава Bloomberg.

Решението е голяма победа за президента на САЩ Доналд Тръмп, който многократно критикува европейските страни за недостатъчни разходи за сигурност. Дори по пътя си към срещата на върха Тръмп сякаш постави под въпрос ключовия принцип на алианса, известен като член 5, който изисква от страните да се защитават взаимно от нападение.

В декларацията, одобрена по време на двудневната среща на върха в Нидерландия, се казва, че съюзниците „потвърждават отново ангажимента си за колективна отбрана“ и „остават единни и непоколебими в решимостта си да защитят един милиард граждани, да защитят Алианса и да опазят свободата и демокрацията си“.

Срещата на върха беше доминирана от усилията да се гарантира, че Тръмп ще остане ангажиран с трансатлантическия алианс на фона на нарастващите опасения, че САЩ се стремят да изтеглят оръжия и войски от Европа. Съюзниците на Украйна също така се затрудняват да организират ефективен отговор срещу Русия.

В декларацията се казва, че новата цел, която ще отбележи увеличение на разходите спрямо настоящата цел от 2%, идва в отговор на „сериозни заплахи и предизвикателства за сигурността, по-специално дългосрочната заплаха в лицето на Русия за евроатлантическата сигурност, и постоянната заплаха от тероризъм“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предположи, че Кремъл може да е в позиция да обмисли атака срещу алианса в рамките на пет години.

Декларацията потвърждава подкрепата на НАТО за Украйна, като същевременно игнорира миналогодишното изявление, че бъдещето на страната е в алианса, което отразява нарастващото нежелание на администрацията на Тръмп да предостави повече военна помощ на Киев. Американският президент е планирал да се срещне с украинския държавен глава Володимир Зеленски в сряда в кулоарите на срещата на върха, тъй като Киев се стреми да закупи повече американски оръжия.

Новата цел за разходите, която се разделя на 3,5% за основни разходи за отбрана и допълнителни 1,5% за свързани инвестиции, включително инфраструктура и киберсигурност, беше одобрена след месеци на убеждаване от страна на Рюте и ще отвори вратите за трилиони долари разходи за отбрана до 2035 г.

Дали целта ще бъде постигната в крайна сметка, остава открит въпрос във време, когато много европейски страни вече се сблъскват с високи нива на публичен дълг. Някои от тях, най-вече Испания, поставиха под въпрос дали ще трябва да похарчат толкова много нови средства, за да изпълнят новите амбициозни цели.

Съюзниците се споразумяха, че „траекторията и балансът на разходите“ ще бъдат преразгледани през 2029 г. Преките вноски за отбраната на Украйна също ще се отчитат към техните военни разходи, става ясно в декларацията.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви пред лидерите, че срещата на върха е била изцяло посветена на това „да си кажем каквото има за казване“. Ясното послание на съюзниците към руския президент Владимир Путин беше: „Не започвайте конфликт с НАТО“, изтъква Мерц по време на закрита среща.