Войните изместват фокуса от самолети към оръжия на авиоизложението във Фарнбъро

Очаква се нарастващите рискове пред сигурността да изтласкат отбраната на преден план на британското авиоизложение във Фарнбъро.

Производителите на аерокосмически и оръжейни продукти се опитват да удовлетворят търсенето на оръжия, като същевременно затвърждават крехкото възстановяване на производството на граждански самолети и двигатели, пише Ройтерс.

С войната в Украйна, която е в петата си година, и краха на примирието в Персийския залив рисковете изместват надпреварата между Boeing и Airbus за поръчки на търговски самолети надолу в йерархията на изложението, което ще се проведе в периода 20-24 юли 2026 г.

„Глобалната среда за сигурност е може би по-сложна и нестабилна днес, отколкото сме виждали в миналото, и наблюдаваме как заплахите пред сигурността се развиват с главоломна скорост“, коментира началникът на Кралските военновъздушни сили Харв Смит на Международна конференция на началниците на ВВС преди изложението.

Производителите на оръжие посрещат период на най-голямото увеличение на европейските разходи за отбрана от Студената война насам. Все още обаче не е решен въпросът къде и как ще бъдат изразходвани тези средства.

Някои лидери от индустрията предупреждават, че стартиращи компании в областта на отбранителните технологии, които разработват дронове и софтуер за насочване, задвижван от изкуствен интелект, биха могли да разместят индустрията – точно както SpaceX трансформира бизнеса с изстрелвания на ракети и сателити. Войните в Украйна и Иран разкриват необходимостта от по-бързи цикли на разработка и масово произвеждани системи.

„По-младите компании са агресивни, не са склонни да поемат риск“, коментира пред агенцията Том Ендерс, президент на Германския съвет за външни отношения и съпредседател на германския стартъп в областта на отбраната Helsing.

„Те харчат собствени пари. Агенциите за обществени поръчки и въоръжените сили все повече разбират, че това е пътят към динамична, бързо развиваща се индустрия“, коментира Ендерс – бивш изпълнителен директор на Airbus, който също така председателства борда на производителя на танкове KNDS.

Стартиращи компании като Helsing и базираната в САЩ Anduril промотират системи, задвижвани от изкуствен интелект, като например безпилотни изтребители.

Голяма част от бюджетните средства ще се насочат обаче към пилотирани системи, например военните самолети на Lockheed Martin и Eurofighter.

„Оценките се накланят в полза на участниците в отбранителния сектор, но... повечето военни все още харчат огромна част от ресурсите си за пилотирани платформи“, казва Байрън Калън, управляващ партньор на изследователската компания Capital Alpha.

Организаторите съобщават, че отбраната ще представлява половината от рекордните 1600 участници на изложението в сравнение с 40% в исторически план. Рязко се увеличават компаниите за изкуствен интелект, дълбоки технологии и финанси, които участват в събитието.

От търговска гледна точка се очаква Airbus и Boeing да обявят нови поръчки и да разкрият клиенти, сключили предварително договорени сделки.

Тъй като слотовете за доставка са до голяма степен разпродадени през следващото десетилетие, обичайният поток от съобщения вероятно ще привлече по-малко внимание, тъй като инвеститорите се фокусират вместо това върху доставките, от които производителите генерират най-много печалби.

Според източници от индустрията общият брой сделки вероятно няма да надхвърли 300 самолета, доста под някои прогнози преди изложението за 800 самолета. Броят може да включва и сделки, които вече са обявени.

„Спечелването на поръчки не е въпросът. Това не е релевантният критерий, който беше преди, поради ограниченията на производствения капацитет“, коментира Джеролд Лундквист, управляващ директор на консултантската фирма The Lundquist Group.

Аерокосмическата индустрия изпитва проблеми с доставките от COVID-19 насам, особено за критичните части, изработвани по строги стандарти.

Решаването на подобни проблеми е ключово за многократно отлаганата цел на Airbus да увеличи производството на реактивни теснофюзелажни самолети (с един централен проход и 2-6 седалки на ред) с около 25% до 75 на месец през 2027 г.

Boeing, която се стреми да намали разликата спрямо конкурента си, сигнализира, че проучва възможностите за производство над настоящите целеви нива.

„Веригата на доставки... се е подобрила спрямо преди година или две, но (не) до степен, в която Airbus може да преследва целта си от 75 самолета“, коментира експертът по производство Кевин Майкълс, управляващ директор на AeroDynamic Advisory.

Забавянията в доставките на двигатели са едни от най-постоянните проблеми с веригата на доставки в авиационната индустрия. Boeing повишава цените и това също ще създаде проблеми.

От GE Aerospace, един от най-големите производители на реактивни двигатели в света, посочват, че условията се подобряват, но има още работа. „Мисля, че веригата на доставки преодоля трудностите, но има още работа за вършене“, казва главният изпълнителен директор на GE Aerospace Лари Кълп.