Войната по въздух на Тръмп в Иран може би достига границите си

Заплахата на президента на САЩ Доналд Тръмп да бомбардира иранска инфраструктура едва ли ще разклати Техеран, а по-скоро подчертава ограниченията на това, което една въздушна война сама по себе си може да постигне.

Администрацията на Тръмп е все по-разочарована от отказа на Иран да отстъпи, след като през последния месец двете страни ескалираха атаките си в борбата за контрол над Ормузкия проток – ключов морски път за световните енергийни доставки. Сега Тръмп обеща да атакува „по един мост или електроцентрала“ за всеки кораб, нападнат в Персийския залив и пролива, пише Politico.

Пет месеца след началото на мащабната американска въздушна кампания опитът за примирие се провали напълно. Техеран не се отказва от претенциите си към Ормузкия проток, а Пентагонът не успява напълно да унищожи способността на режима да извършва удари с дронове и ракети.

Освен ако администрацията не е готова значително да повиши залога – например чрез съществено разширяване на списъка с допустими цели или чрез разполагане на сухопътни войски, настоящият цикъл от атаки и контраатаки вероятно ще продължи без ясен край или стратегия за излизане от конфликта от страна на Белия дом, обобщава медията.

„Видяхме, че когато САЩ използват сила колебливо или постепенно, това само удължава конфликта и увеличава риска“, коментира бивш военен офицер, пожелал анонимност, за да говори пред изданието. „Ако не демонстрираш готовност да използваш сила и да изпълниш заплахите си, няма да убедиш противника в нищо“, добавя източникът на медията.

Засега няма струпване на сухопътни сили, което да подсказва, че се подготвя сухопътна операция. Американското военно присъствие остава на нивото от февруари, когато САЩ и Израел започнаха първите въздушни удари. Ротациите на авиационни подразделения и военноморски сили поддържат числеността на американските войски в региона около 50 хил. души, посочва американски представител.

„В момента президентът е съсредоточен върху това Иран да плати цената за нарушенията на меморандума за разбирателство и за продължаващите терористични действия в Ормузкия проток“, казва представител на Белия дом. „Освен това президентът ще накара Иран да понесе последствията за неотдавнашната смърт на американски войници. Тези опустошителни удари ще продължат, докато президентът не реши друго, но разговорите между нашите държави продължават“, добавя източникът на Politico.

Пентагонът не е отговорил на запитванията за коментар.

Въздушните атаки са успешни за унищожаване на цели, но не и за смяна на режими

Исторически въздушната мощ е успешна при унищожаването на конкретни цели, но далеч по-малко ефективна, когато става дума за смяна на режими или постигане на стратегическа победа над противника.

„Мисля, че тук виждаме ограниченията на въздушната мощ, защото на практика сме в задънена улица“, посочва сенаторът демократ Брайън Шац, говорил по време на изслушване на министъра на отбраната Пийт Хегсет и председателя на Комитета на началник-щабовете генерал Дан Кейн.

Самият Кейн признава по време на изслушването, че „въздушната мощ има своите ограничения и винаги трябва да сме наясно с тях“, когато се търси военна победа.

Междувременно Техеран демонстрира готовност да понесе американските бомбардировки.

Рейчъл ван Ландингам, пенсиониран военен юрист от Военновъздушните сили на САЩ, консултирала военни командири по въпросите на международното право на войната, коментира, че „разширяването или засилването на ударите срещу повече обекти от гражданската инфраструктура няма да промени позицията на режима“. Според нея подобни удари биха били законни, ако мостовете или електроцентралите имат военно предназначение.

„Дори тези удари срещу все по-голям брой обекти от гражданската инфраструктура да са законни, те са неефективни“, когато става дума да бъде убеден Техеран да се откаже от позициите си, казва тя.

Засега няма признаци, че висшите представители на която и да е от двете страни са поели по ясен път към прекратяване на бойните действия. Вместо това те се стремят да извлекат максимално предимство в конфликт с относително ограничен мащаб.

„Несъмнено въздушната мощ може да постигне много и сама по себе си“, казва бившият командващ на Централното командване на САЩ генерал Джо Вотъл. Според него иранските лидери са стигнали до извода, че си струва да продължават да упражняват контрол върху Ормузкия проток. Той смята, че запазването на този контрол оправдава връщането към тази ограничена, но ескалираща въздушна кампания.

Колеблива подкрепа за войната

Според ново проучване на Politico не само иранците не са убедени в това, но и подкрепата сред привържениците на движението MAGA на Тръмп започва да отслабва. През май половината от тях са смятали, че войната с Иран си заслужава въпреки икономическите разходи, а днес това мнение споделя около една трета. Спадът от 13 процентни пункта само за два месеца подсказва, че дори най-ревностните поддръжници на президента постепенно се доближават до мнозинството американци, които отдавна се противопоставят на участието на САЩ във войната.

Разширяването на въздушната кампания увеличава риска от цивилни жертви. След встъпването си в длъжност през 2025 г. Хегсет закри Центъра за върхови постижения за защита на цивилното население към Пентагона – структура, чиято задача е да ограничава вредите за цивилни по време на американски военни операции, въпреки възраженията на военното ръководство.

Критиците на съкращенията предупреждават, че тази структура е ключова за ограничаване на риска за цивилното население, но въпреки това Хегсет намалява броя на служителите ѝ от около 200 на по-малко от 40.

Според източник, запознат с дейността на службата, персоналът е почти изцяло ангажиран с разследването на сигнали за цивилни жертви и вече не участва в предварителните оценки преди планирани удари.

Независими оценки сочат, че около 1700 души са загиналите цивилни в Иран вследствие на войната.

Хегсет, който отдавна твърди, че иранските въоръжени сили са понесли тежък удар, признава по време на изслушването в Сената във вторник, че „те все още разполагат със способности, без съмнение... Но мащабът на щетите, които им нанесохме в хода на тези операции, ги постави в най-тежкото положение, в което някога са били.“

По думите му, войната досега е струвала 37,5 млрд. долара. Същевременно той настоява Конгресът да одобри допълнителни 67 млрд. долара за военните действия и други разходи, извън рекордното бюджетно искане на администрацията за 1,5 трлн. долара за следващата година.

Хегсет отказва да посочи срок, в който войната може да приключи.

Дванадасета поредна нощ на американски удари

Американските сили за 12-та поредна нощ са нанасяли въздушни удари по военни цели в Иран – складове за ракети, съоръжения на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, логистична инфраструктура и обекти, свързани с операциите в района на Ормузкия проток, съобщава AP.

Според западни източници иранските сили са запазили контрола върху ключови участъци от пролива и продължават да използват ракети, дронове и бързоходни катери срещу корабоплаването, посочва агенцията. Иран предупреждава, че ще продължи ответните действия срещу американски военни обекти и корабоплаването, ако Вашингтон изпълни заплахите си да атакува гражданска инфраструктура.

Axios пише, че за първи път САЩ са използвали във военните действия стратегически бомбардировач B-1B Lancer, излетял от британска база. Това се разглежда като знак за разширяване на набора от средства, използвани срещу Иран, макар че Вашингтон все още не дава индикации, че ще премине към сухопътна операция.

Същевременно йеменските бунтовници хути откриха втори фронт в Червено море срещу морския транспорт. Те поеха отговорност за атаки срещу два саудитски петролни танкера във Червено море, съобщава Ройтерс. Това допълнително увеличава риска за световните доставки на петрол, тъй като напрежението вече не е ограничено само до Ормузкия проток.

Катар и Оман продължават посредническите контакти между Вашингтон и Техеран, но към момента няма признаци за възстановяване на, добавят медиите.