Той обясни, че ситуацията е момента е такава, че дълговата криза може да взриви финансовата система. Благоев информира, че 281 трилиона долара, или 350%, от глобалния брутен вътрешен продукт на света е колосална цифра и проблемът с обслужване на дълга е много голям.
"Най-добрият начин за излизане от дълговата спирала е чрез силен икономически растеж, но в момента едва ли можем да се надяваме на дълъг икономически растеж. Въпросът е до колко това е временно явление или ще е константа за следващите десет години, но се опасявам, че няма да имаме този лукс", посочи той.
Иво Благоев прогнозира, че увеличаването на дълга не носи нищо добро в дългосрочен план, но въпросът е дали ще може да се излезе от тази ситуация.
"Другият вариант за спряване с невъзможността да обслужваме дълг е чрез вдигане на корпоративните данъци. При един растеж на икономиката корпорациите започват да имат повече приходи. Темата е много чувствителна по отношение на пазара на акции. Увеличението на корпоративния данък ще доведе до рязко понижение на цените на акциите, а това никой не иска да се случи“, коментира изпълнителният директор на Астра Асет Мениджмънт.
Той е на мнение, че пазарите трябва да са подкрепени, но евентуално увеличение на корпоративните данъци трябва да е координиран процес на глобално ниво.
От думите му стана ясно, че инфлацията може да бъде решение в по-малки икономики, като например България в края на 90-те години, когато вътрешният дълг беше стопен много бързо. „В световен мащаб това не е възможно – няма как да се получи такъв дефицит на услуги и стоки в такива размери“, категоричен е Благоев.
Той потвърди, че един от начините за излизане от спиралата на задлъжнялостта е пазарен – с обезценка на активи, но напомни, че това означава много фалити и сериозна криза, чиито мащаби могат да надхвърлят тази от 1929 г.
Има ли механизми за излизане от дълговата спирала? Ще продължат ли централните банки да монетаризират държавния дълг? Може ли да се отпишат дългове в САЩ? Кога ще има решение за световните финанси?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.


Тежка катастрофа със загинал край Карлово
Медицински хеликоптер е транспортирал мъж с черепно-мозъчна травма
Падение за Григор Димитров! Загуби на старта на "Чалънджър" от квалификант
Избран е изпълнител за доставка и монтаж на 40 подземни контейнера за битови отпадъци във Варна
Черно море II спечели с 3:0 дербито срещу Спартак II в Трета лига
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 2
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 1
Слънчевата енергия е толкова развита в Европа, че електроенергията се разхищава
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
До момента САЩ са похарчили $29 милиарда за войната срещу Иран
Пазарът на труда у нас: Туризмът и търговията водят, производството се събужда
Икономист: Само по-голямо производство може да свали цените трайно
преди 5 години Сегашните държавни дългове са последица от неправилно емитиране на пари. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.Ако не се допускаше грешката при емитиране на пари, държавите нямаше да имат днешните дългове.Вариантите са два:Първи: С лошото емитиране на пари е с неограничени щети. С желание за временно отлагане начало на катастрофална криза, правителствата взимат нови заеми. Забавянето началото на кризата е за сметка на бъдещи завишени щети.Втори: Спасението от нови щети при ползване на пари е възможно. За устойчиво обществено развитие е необходимо подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Абе, копейник, дали знаеш, че вътрешния дълг на Китай е 40 трлн.?Или не ви го пише в инструктажа? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години една малка забележка - не обезценката на активите решава проблема 1929, а войната.войната ще го реши и сега.. след обезценка на активите разбира се. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ай ай, лоша работа,, шо ги зимат тия заеми кат не моат да връщат. Скапаняци безотговорни! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Иво Благоев: Дълговата криза може да взриви финансовата система Царят (ФЕД) е гол?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар