Могат ли азиатските икономики да спечелят от проблемите в САЩ?

Проблемите на американските ипотечни гиганти Freddie Mac и Fannie Mae вероятно ще попречат на някои държавни инвестиционни фондове да влагат средства в доларови активи за известно време. Надали обаче еврото ще бъде основната печеливша карта в тази ситуация, се казва в публикация на Ройтерс.

Много по-вероятно е държавните фондове, които контролират активи на стойност над 3 трлн. щатски долара, да насочат своите инвестиции към Азия, което би се отразило в понижение на щатския дола спрямо някои азиатски валути като японската йена например.

Според анализатори на Morgan Stanley, настоящата ситуация в ипотечния сектор на САЩ не противопоставя еврото срещу долара, а по-скоро развитите пазари срещу развиващите се.

Тази седмица властите в Кувейт обявиха, че държавният фонд, който управлява значителни “петродоларови” активи, няма да купува повече дългови ценни книжа на Fannie Mae и Freddie Mac, а ще повиши дела на инвестициите си в акции, облигации и недвижими имоти в Китай, Индия и Япония.

Китайски фондове също обявиха, че проблемите на щатския ипотечен пазар правят още по-актуален въпроса за диверсификацията на китайските валутни резерви, които възлизат на 1,8 трлн. долара.

Към края на 2007 г. Китайската инвестиционна корпорация (също държавен фонд) управлява активи на стойност близо 200 млрд. долара, а фондът на Кувейт – 250 млрд. долара, според оценки на JP Morgan.

Настойщите проблемни инвестиции в американския финансов сектор обаче могат да разколебаят мениджърите на подобни фондове.

Китайската инвестиционна коропрация например реализира значителни загуби от своите инвестиции в капитала на Blackstone Corp. (3 млрд. долара) и Morgan Stanley (5 млрд. долара). Сингапурският фонд Temasek Holdings вложи 5 млрд. долара в акции на Merrill Lynch, когато цената им бе около 48 долара. Към момента те се търгуват около 30 долара за брой, припомня Ройтерс.

Опасенията от нови загуби в ипотечния сектор на САЩ могат да доведат до ново понижение на основния лихвен процент от страна на Федералния резерв, което пък би поставило допълнителна тежест върху и без това трудната позиция на щатския долар.

До момента загубите на зелената валута бяха основно срещу еврото и другите европейски валути. От началото на 2006 г. единната валута поскъпна с близо 30 на сто спрямо щатския долар. Понижението на долара спрямо японската йена обаче е едва 9% за същия период от време, а спрямо “управлявани” валути като китайския юан спадът е още по-символичен.

При тази ситуация активите на бързоразвиващите се икономики като Китай и Индия стават по-аткрактивни за инвеститорите. Акциите на японските компании също се търгуват на изгодни за покупка нива, смятат анализатори на Morgan Stanley.

Разбира се, трудно е да се прецени къде точно инвестират големите държавни фондове, тъй като по-голямата част от тях не обявяват публично своите портфейли. Рисковите им апетити обикновено не са големи, което предполага и по-голям дял на инвестициите в книжа с фиксирана доходност.

В държавите от Персийския залив, които са основни износители на петрол, се засилват нагласите за покупки на не-доларови активи. Повечето от тях имат валутен курс, обвързан със щатския долар и при евентуално освобождаване на валутния курс съществува сериозен риск от обезценка на доларовите им активи.

Инвестиционните фондове на тези страни са считани за едни от най-големите в света. По данни на JP Morgan, Монетарната институция на Саудитска Арабия управлява активи на стойност 330 млрд. долара, а държавният фонд на Абу Даби контролира портфейл между 500 млрд. и 1 трлн. щатски долара.