Трябва ли да се срамувам, че съм инвестиционен банкер?

Финансовата криза донесе мащабни проблеми в редица сектори в световната икономика. Цените на имотите на много от големите пазари отбелязаха значителни понижения след своя пик през лятото миналата година; някои от най-големите инвестиционни банки фалираха или бяха погълнати от свои конкуренти; стотици хиляди служители от строителния, финансовия и други сектори загубиха работата си, което доведе някои от най-големите световни икономики до ръба на рецесия.

Всичко това има своето отражение и на микрониво – в офиса, в дома и ежедневието на отделния служител и неговото семейство.

Financial Times посвещава специална рубрика, в която читателите могат да поставят въпроси от работното си ежедневие и да потърсят мнението на аудиторията.

В резултат на забавянето в икономиката редица сектори отчитат спад на поръчките и бизнеса. Брокерите на имоти например се борят за всяка сделка, чийто брой се е понижил до една на седмица. Брокерите са продавали средно по 11,5 апартамента за последните три месеца, което е най-ниското ниво от 1978 г. насам.

В резултат на това читателите на изданието поставят проблеми като: „Скучно ми на работното място. Изкушен съм да си взимам тричасови обедни почивки. Какво да правя?“, „Моят съпруг току-що загуби работата си на Уол Стрийт“ или „Трябва ли да се срамувам, че съм инвестиционен банкер?“.

Авторът на последния въпрос описва себе си като 42-годишен инвестиционен банкер, който имал неблагоразумието да сподели какво работи пред приятелите на съпругата си – всички от света на изкуството. По думите му, когато чули, че е инвестиционен банкер, всички заели изключително враждебна позиция срещу него.

„Опитах се да се защитя, като казах, че нямам нищо, от което да се срамувам в работата, която върша в отдела за сливания и придобивания, но колкото повече спорех, толкова по-враждебни ставаха гостите“, казва той. „Следващия път, когато това се случи – а аз се боя, че ще има следващ път – трябва ли да приема вината, за нещо, което не е моя грешка или по-добре да излъжа и да кажа, че съм библиотекар“, пита той.

Отговорите варират от аналитично-състрадателни до цинични и подигравателни. Един читател „успокоява“ банкера да не се притеснява, защото следващия път, когато трябва да отговаря какво работи, най-вероятно ще трябва да каже: „Аз съм безработен“.

„Това, което е станало всъщност според мен тук е, че твоето възприятие за самия теб се е променило“, пише един читател. „Може би преди си бил „Господар на Вселената“, а сега се страхуваш, че може да станеш обикновен държавен служител (предвид държавната собственост над банките), което те е накарало да заемаш отбранителна позиция.“

„Трябва да се чувстваш виновен“, пише друг. „Ситито не е нищо повече от казино и всеки ден ти си седял на рулетката.“

„Има два скандала: отровното китайско мляко, което изпрати хиляди в болница, и банковата криза, която разруши или ще разруши живота на милиони“, се казва в един от враждебните коментари, който добавя, че мениджърите и в двата случая са действали неетично. Докато при скандала с китайското мляко те са нарушили закона и ще понесат последствията, при финансовата криза няма престъпни действия, но това са неетични практики и банкерът е виновен по подразбиране, пише читателят.

„Добре дошъл в истинския свят, приятелю. Ще разбереш, че тук съвсем не е лесно. Късмет!“, отговаря язвително друг.

По-добронамерените читатели се опитват да дадат подходящ съвет за изход от ситуацията.

„Просто кажи, че работиш в банка. Това ще бъде достатъчно и никой няма да пита какво точно включва работата ти“, пише един.

„Не просто се защитавай. Застави ги да ти предложат алтернативи“, гласи друг съвет.

Трети находчиво коментира: „Обърни им внимание, че да обвиняват банкерите е все едно хората с наднормено тегло да обвиняват McDonalds. Уол Стрийт и Ситито успешно предлагаха евтини кредити... Правителствата позволиха на потребителите да ги използват в такъв мащаб.“

„Моят син е инвестиционен банкер. Когато е с приятели, той им казва, че е дресьор на делфини, въпреки че те не работят по над 60 часа на седмица. Като баща, аз се гордея с това, което той прави и се опитва да постигне. Да, аз също загубих пари“, коментира друг читател.