Кризата дава възможност да се сложи цена на околната среда

Най-тежката финансова криза от 30-те години насам може да е шанс да се определи цената на заобикалящата ни природа в радикално екологично преосмисляне на отношението ни към природата, благодарение на което ще се защити всичко от коралови рифове до тропически гори, смятат природозащитници, цитирани от Ройтерс.

Земеделските производители знаят стойността на земята от гледна точка на добива на селскостопанска продукция, която могат да произведат от нея. Въпреки това по-голяма част от природата, като обширни мочурища, които пречистват водата, океаните, в които се развъжда рибата, или дърветата, които поемат парниковите газове, обикновено се считат за „безплатни“.

„Повечето от ценните ни активи нямат счетоводна стойност“, казва Робърт Костанца, професор по икономика на околната среда в Университета във Вермонт. „Необходимо е да сложим нови основи на икономиката и финансовата криза е една възможност за това“.

Поддръжниците на „еко-номиката“ твърдят, че остойностяването на „природния капитал“ може да помогне да се защити природата от нарастващото население на Земята, замърсяването и промяната в климата, които не фигурират в конвенционалните мерки за оценяване на богатството като брутен вътрешен продукт (БВП) или брутен национален продукт (БНП).

„Вярвам, че през 21 век ще доминира концепцията за природния капитал по същия начин, както през 20 век доминираше финансовият капитал“, смята Аким Стайнер, оглавяващ Програмата на ООН за околната среда. „Стигаме до точката..., при която е застрашена самата система, която ни поддържа“.

Конвенционалните икономисти често възразяват, че не е възможно да се оценят Карибите или долина в Андите.

Костанца бе един от специалистите, които стартираха международен дебат преди 10 години с твърдението си, че стойността на „природните услуги“ е 33 трлн. долара на година – почти двойно от световния БВП по това време.

Някои икономисти отхвърлиха твърдението с аргумента, че тази стойност е надценена. Други казаха, че никой не би останал жив без природа и затова нейната стойност е неизчислима.

Но с краха на някои от най-големите в света парични пазари някои видяха възможност за преосмисляне на фундаменталните принципи на модерния капитализъм, че алчността и личният интерес може да се балансират взаимно. Така много еколози се надяват, че може да се върне акцентът върху природата като основен източник за производството на храна, вода, горива, фибри и строителни материали.

„Финансовата криза е само още един гвоздей в ковчега на една система, която търси икономически ръст, пренебрегвайки общочовешкото благосъстояние“, казва Йохан Рокстрьом, изпълнителен директор на Института по екология в Стокхолм.

Според стандартните принципи на икономиката нациите могат да увеличат брутния си вътрешен продукт само като изсекат всички гори и продадат дървесината или взривят кораловите си рифове и продадат цялата риба, пише изданието. Едно преосмисляне ще сложи акцент на стойността на това природата да бъде запазена невредима.

Според Рокстрьом отпускането на спасителни пакети за банките на стойност стотици милиарди долари може да промени нагласата на обществото. „Ако сме склонни да спасим инвестиционните банки, защо да не похарчим още толкова пари за да спасим Планетата?“, пита той.

Има и други опити да се съпоставят ценообразуването с природните ресурси.

През 2005 г. Европейският съюз създаде пазар за търговия с водородни емисии, за да застави индустрии като стоманодобива или петролните рафинерии да намалят емисиите на парникови газове, които допринасят за глобалното затопляне.

Еквадор се обърна към богатите страни с искането да му плащат 350 млн. долара годишно, за да не извлича 1 млрд. барела петрол от амазонските гори.

Хималайското кралство Бутан смени политиката си от традиционния брутен национален продукт към цел за „брутно национално благоденствие“, което включва и уважение към околната среда.

По време на преговорите в ООН за нов договор за климата над 190 страни обмислят план да плащат на тропическите нации милиарди долари на година, за да не изсичат горите и по този начин да забавят обезлесяването и да се борят с глобалното затопляне.

Обезлесяването допринася с около една пета за всички парникови емисии, произвеждани от човечеството. Дърветата поглъщат въглероден двуокис – най-разпространения парников газ, и го освобождават, когато изгният или бъдат изгорени, обикновено с цел освобождаване на площ за земеделска земя.