Ernst&Young: Ситуацията в Гърция поставя България под повишен стрес

През първото тримесечие на 2011 г. брутният вътрешен продукт на България е нараснал само с 0,5%, по-малко от средната стойност за 2010 г. Това се дължи на изключително слабото потребление от домакинствата и публичните компании, въпреки че износът поддържа добър възходящ ръст от 4.6% на тримесечие. Това се посочва в анализ на одиторската компания Ernst&Young, съдържащ лятна прогноза за развитието на държавите от Еврозоната.

За 2011 г. анализаторите прогнозират растеж на БВП за България от 3,2%. През следващите две години очакванията са той да достигне 4,8% (за 2012 г. ) и 5,6% ( за 2013 г. ), основавайки се на големия догонващ потенциал на българската икономика и нейните силни резултати от периода преди кризата.

Прогнозата не изключва и рискове в развитието, базирани на несигурността в ситуацията извън страната. Тези рискове са свързани с повишената турболентност на европейските суверенни дългови пазари, като за пример се сочи преструктурирането на гръцкия държавен дълг, което изглежда все по-вероятно. Освен ако европейските власти не се справят с тази ситуация добре, последиците за ЕС могат да бъдат жестоки, се посочва в анализа.

Некоординираното преструктуриране на гръцкия дълг може да доведе до значително затягане на кредитирането в Еврозоната, като предполагаемият ефект за България е тя да остане както под повишен стрес за банковия си сектор, така и с намалено търсене при износа, твърдят анализаторите.

Допълнителен негативен ефект може да окаже и огромното забавяне във възстановяването на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Предвид ограничения световен апетит за поемане на рискове, малко вероятно е в близко бъдеще входящите инвестиции да се доближат до нивата преди кризата. По-нататъшното затягане след евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг ще забави възстановяването на вложенията и ще задържи темпа на общото възстановяване, се посочва в анализа.

Ситуацията в Еврозоната

След цяла година на кризи с държавните дългове достигнахме нов етап. Това, което беше немислимо допреди година, а именно Гърция да поиска нова финансова помощ и да се налага да преструктурира външния си дълг, сега е неизбежно.

Ако предположим, че правителствата и ЕЦБ ще достигнат до споразумение за определени мерки, за да помогнат на Гърция през следващите няколко години, нашата прогноза за БВП на Еврозоната е той да бъде повишен с едва 2%, а през 2012 с 1,6% г. В интерес на всички е да се постигне споразумение. Ако това не стане, единствената алтернатива е преструктуриране в безпорядък, което ще хвърли цялата Еврозона обратно в рецесия, коментират експертите.

“Съществува значителна несигурност относно ефекта от преструктурирането на гръцкия дълг върху финансовия сектор и неговите последици за икономиката в Еврозоната като цяло. Лесно можем да се подхлъзнем към безпорядък, при което БВП на Еврозоната ще падне съществено”, прогнозира Мари Дирон, старши икономически съветник в компанията.

“Стопанската среда в цялата Еврозона ще бъде изпълнена с предизвикателства, бавен растеж на икономиката и несигурна инвестиционна среда, осигуряваща малко стимули за фирмите да помагат за справянето с критичния проблем с увеличаващата се безработица, особено в крайните региони. Прогнозата за безработицата е, че нивата ще останат около 13 милиона до 2015 г., спрямо 11,5 милиона в началото на 2008 г.”, твърди Марк Отти, управляващ съдружник на „Ърнст и Янг“ за регион Европа, Близкия Изток, Индия и Африка.

Краткосрочно облекчение за Гърция
 

Допълнителният спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд ще предложи само краткосрочно облекчение за Гърция, се посочва в доклада. Вв комбинация с допълнителния спасителен пакет едно умерено и добре организирано преструктуриране на дълга не е панацея - то ще осигури известно облекчение за гръцкото правителство, посочват консултантите.

Такова ограничено преструктуриране обаче ще има съвсем скромен ефект върху общия товар на дълга и може да не постигне основната си цел да възстанови доверието на инвеститорите.

Възможностите в Европа "на две скорости"

Въпреки че като цяло растежът в Еврозоната ще бъде слаб и е изправен пред големи рискове от забавяне, очаква се някои държави да се развиват по-добре през следващите няколко години. Прогнозата за Германия, Франция и Холандия е БВП да расте средно с 2,2% годишно в периода 2011 – 2015 г.

Този темп на растеж е малко по-висок от постигнатия в десетилетието преди кризата. Например, през 2011 г. одиторската компания прогнозира растеж от 3,5% в Германия, 4,1% - във Финландия и 2,2% в Холандия. Обратното, в държави от периферията – Португалия, Ирландия, Гърция и Испания прогнозата е БВП да расте с едва 1,2% през следващите пет години, което не представлява дори и наполовина темпа от десетилетието преди кризата.

Перспективите за Еврозоната са смесени и на секторно ниво. Бизнес услугите са сред секторите с най-добри перспективи, като в тази област Еврозоната ще се възползва от опитната работна ръка и натрупаните експертни познания. Производството също се очаква да се възстанови по-бързо от икономиката като цяло благодарение на голямото външно търсене на стоки от Еврозоната.