Накъде се насочват големите пари?

Каква е паметта на пазарите и за колко време те забравят? Този въпрос бе основната тема в предаването на анализатора Джим Креймър Луди пари по NBC вчера. Специалистът визираше драматичната разлика между настроенията на американския пазар от петък и понеделник, която наистина е доста внушителна.

Така например в петък, под влияние на разочароващите данни за пазара на труда в САЩ, борсовите индекси в Америка, а и по света попаднаха под остър натиск. Вчера пък оптимизмът масово заля инвеститорите след добри сигнали за сектора на услугите в най-голямата икономика.

Същият въпрос може да се отнесе и към българския фондов пазар, но като се наблюдават настроенията от вчера и днес. Във вчерашната сесия под силен натиск попаднаха повечето ликвидни компании, а днес голяма част от тях вече заличават изгубеното. На какво се дължи този интерес и има ли рационалност в подобни действия?

За да ставаме свидетели на изкупувания след добрите новини, то това означава, че има голям кръг инвеститори, които приемат акциите като добра алтернатива за реализиране на печалби. През последните дни у нас нямаше никакви фундаментално значими новини, които така рязко да повлияят на настроенията – нито за икономиката, нито за компаниите. Следователно настроенията у нас се движат паралелно с тези в САЩ.

А какво се случва там? Интересът към акциите расте, но не толкова заради бляскави перспективи пред компаниите, а по-скоро заради понижената доходност на алтернативните инвестиции. Креймър посочва, че държавните ценни книжа са доста скъпи, а пък корпоративните облигации са направо „с цени до небесата“, което свива доходността им.

В този случай на фонд мениджърите остава само едно: да купуват акции. На въпросните мениджъри им се плаща не за да стоят на кешови позиции, а да работят. Това означава, че те трябва да дадат всичко от себе си, за да използват най-благоприятния към всеки един момент клас активи и тъй като доходността от облигациите се свива, те се обръщат към акциите.

„Големите институционални мениджъри трябва да купуват нещо, а в момента просто няма смисъл да се инвестира в друго. Акциите наистина са това, което си заслужава в момента“, посочва Креймър.

Ако се вгледаме в развитието на борсовата търговия в САЩ и България за последните 20 търговски сесии, то можем да направим интересни изводи. За периода в индексът на сините чипове в САЩ Dow Jones Industrial Average има точно 10 повишения и 10 понижения. При това характерното е, че в сесиите на спад среднодневният оборот с компаниите е по-висок, отколкото в сесиите с ръст.

При SOFIX ситуацията стои по сходен начин – за последните 20 сесии (включително днешната) имаме 12 повишения и 8 спада. Интересното обаче е, че в дните на ръст средният оборот е по-висок с около 5%. За целите на анализа са използвани сесиите на американският пазар и следващите ги 20 търговски дни в България, включително и днешният.

Сам по себе си оборотът не може да ни показва точно какви са настроенията на пазара. По-големият оборот в едната или другата посока е важен технически индикатор за инерцията на пазара. Това означава, че има пари, които чакат да влязат на пазара и това дава оптимизъм за бъдещото движение на SOFIX. А всяка ситуация, в която нашият пазар се повлияе от настроенията в САЩ, вероятно се използва от притежателите на тези пари, за да се открият позиции на по-благоприятни нива. В същото време това трябва да ни прави по-предпазливи за движението на DJIA.

В случай че влиянието на американските новини, които са предимно вътрешни и имат по-скоро косвен ефект върху глобалния фондов пазар, се окаже пазарна неефективност за България, то тя може да бъде умело използвана за извличане на спекулативна печалба.

Проблемът обаче отново опира до липсата на голям брой инструменти за търговия, които да позволят да се играе както по посоката на тренда, така и срещу нея.