Икономически, а не геополитически причини диктуват валутните резерви на банките

Дни след като руските войски нахлуха в Украйна, Г-7 и множество съюзници в Европа и Азия обявиха замразяване на активите на Руската централна банка. Ходът, безпрецедентен по своята бързина и мащаб, мигновено извади от строя около половината от нейните международни резерви на стойност 630 млрд.долара. До този момент резерви на централни банки бяха замразявани само след внезапна смяна на режима - например болшевишката и китайската революции или, по-скоро, Венецуела на Уго Чавес, пише за Financial Times Изабел Матеос и Лаго, ръководител в компанията за управление на активи BlackRock и бивш служител на МВФ.

Веднага след хода имаше изразени предупреждения за непредвидени последици, по-специално за стабилността на щатския долар в международната валутна система. Както мнозина убедително заявиха, самото замразяване на руските резерви едва ли ще сложи край на доминиращата роля на щатския долар.

Но с течение на времето, това може да предизвика големи промени в глобалните монетарни отношения, заедно с по-широко пренастройване на глобализацията, правейки последните 30 години да изглеждат като изгубен златен век.

Благоразумието и обмислянето са в ДНК-то на централните банки. Те не вземат прибързани решения. Така че докато много централни банкери насаме се чувстваха шокирани или ужасени от замразяването на руските резерви, те не изглежда да са преразпределили значителни активи далеч от долара или еврото.

Но има консенсус сред мениджърите на резервите на централните банки, че нещо фундаментално се е променило: сега вече трябва да се вземат предвид геополитическите съображения, когато се оценява сигурността и ликвидността на резервен актив. За повечето мениджъри това е аргумент в полза на валутната диверсификация, тенденция, която се наблюдава през последните 20 години за сметка на щатския долар и в полза на по-малките валути на развитите икономики, като канадския долар или корейския вон. Сега това може да се ускори и евентуално да обхване допълнителни валути.

Възможно ли е китайският юан да бъде един от бенефициентите, както предполага скорошно проучване? Всъщност, когато става въпрос за привлекателността на китайските държавни ценни книжа (ДЦК) в резервните портфейли след санкциите срещу Русия, геополитиката е ясна разделителна линия. Като цяло централните банкери, с които разговарям в страни от или близо до санкциониращата коалиция, преразглеждат - но все още не се оттеглят от - каквато и да е (планирана) експозиция към юана. Други изглеждат по-склонни да се придържат към вложенията си и плановете да ги увеличат още повече с течение на времето.

Но в крайна сметка международните резерви се държат поради конкретни икономически, а не геополитически причини: фиксиране или управление на обменния курс спрямо друга валута; заплащане на вноса и обслужване на международния дълг; предоставяне на валутна ликвидност от последна инстанция на местните банки. Така че това, което ще определи степента на евентуална промяна в разпределението на глобалните резерви, не са портфейлните предпочитания на централните банкери или характеристиките на алтернативите на щатския долар.

Определящо ще е това дали нови валути започват да играят важна роля в международната търговия и финансовите отношения. Неотдавнашната новина, че Китай преговаря със Саудитска Арабия да плаща за петрола в юани, сама по себе си не променя играта. Но ако това се реализира и повече импортни и експортни търговски партньори на Китай последват примера, то може да се случи.

В близко бъдеще има малко практически възможности за преразглеждане на моделите на търговия и финансиране, дори ако някои държави искат. Но могат да се развият и други форми на преконфигуриране. Страни, които се смятат за политически обвързани, могат да се опитат да създадат система за взаимопомощ, отделна от санкциониращата коалиция.

Наскоро създаденият от Китай инструмент за ликвидност в юани към Банката за международни разплащания (БМР) може да се разглежда в тази светлина. Могат също да се възобновят дискусиите между големите притежатели на резерви от глобалния юг относно споразуменията за суапови линии, като тези между Федералния резрев, Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и някои други през финансовата криза от 2008 г. Системите за трансгранични плащания, съперничещи на Swift, вероятно ще продължат да се разрастват.

Може също така да има изкушение да се прибегне до много по-малко прозрачни договорености за попечителство на резервните активи и много по-малко прозрачност в тяхната валутна структура. Забележително постижение на последните 10 години беше, че делът на глобалните резерви, отчитани в базата данни за валутния състав на МВФ, се увеличи от 55% на 93%. Сега това а напълно възможно да се обърне.

Онези, които се страхуват, че подобно цялостно пренастройване на глобализацията ще навреди повече, отколкото ще помогне на глобалния просперитет, призоваха за нови правила. Това изглежда си струва да се опита, но с широко отворени очи за рисковете от предизвикване на нов кръг от неблагоприятни последици. Член 16 от договора за Обществото на народите, който кодифицира използването на икономически санкции след Първата световна война, не само не успя да попречи на света да се раздели на съперничещи си блокове, но може би дори ускори разрива.