Нов пазарен колапс като този отпреди 25 години е неизбежен

Подгответе се за нов пазарен колапс с размерите на краха от октомври 1987 г., пише Market Watch. През черния понеделник преди 25 години Dow Jones изгуби 22,6% от стойността си в рамките на часове.

Това са смущаващите заключения на академично изследване за честотата на пазарните сътресения, базирано на „Теорията на големите флуктуации на фондовите пазари (A Theory of Large Fluctuations in Stock Market Activity)”, предложена от Хавиер Габи, професор по финанси от Нюйоркския университет и трима негови колеги от Университета в Бостън - Ейч. Юджин Стенли, Парамесваран Гопикришнан и Василики Плеру.

Заключенията са стряскащи, не на последно място защото при сегашните пазарни нива спад като този от 19 октомври 1987 г. би означавал Dow Jones Industrial Average да се раздели с над 3 хил. пункта в рамките на един ден. При това вероятно се заблуждаваме, ако си мислим, че нововъведените пазарни регулации могат да предотвратят подобно фиаско.

За прогнозиране на честотата на големите дневни флуктуации изследователите използват сложна математическа формула. Интересното е, че през последното столетие тази формула е успяла да опише движението на Wall Street и останалите ключови световни пазари забележително точно.

Според теорията пазарен срив от над 20% за единична сесия например се случва средно на всеки 104 години. Въпреки това анализаторите предупреждават, че колапс може да настъпи по всяко време и че инвеститорите трябва винаги да са готови за подобно събитие.

Изследователите изтъкват, че дори пазарните колапси да могат да се предвиждат, те не могат да се предотвратят. Колапсите са неизменното бъдеще на търговията с ценни книжа, тъй като всеки пазар малко или много е доминиран от големи инвеститори.

Когато тези големи инвеститори колективно искат да се отърват от определени активи, което наистина се случва понякога, те ще намерят начин да заобиколят различните пазарни защити като например праговете за волатилност.

Габи препоръчва на всички инвеститори, независимо дали са физически лица или институционални инвеститори, като банки и взаимни фондове, да защитят инвестиционните си портфейли по начин, който да гарантира, че евентуален пазарен крах подобен на този от 1987 г. да не се окаже фатален.

За съжаление, допълват анализаторите, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Предпазните механизми понижават доходността от инвестициите в случай, че пазарът остане силен. След дълги периоди, в които не се случва нищо екстремно, изкушението да ги изоставите става прекалено голямо.

Желанието на регулаторите да формулират реформи, които могат да предотвратят пазарни сривове с пагубни размери, е загубена кауза. Подобни опити имат дори обратен ефект, тъй като подмамват доверчивите инвеститори да се доверяват на привидната сигурност на пазара.