Облигационните пазари показват, че дълговата криза в еврозоната продължава

Последните сътресения на глобалните облигационни пазари разкриват неприятната истина, че проблемите на еврозоната все още не са разрешени, пише Wall Street Journal.

Цените на държавните облигации по цял свят спаднаха, след като инвеститорите се готвят за евентуално преустановяване на монетарните стимули от централните банки, като сред най-засегнатите бяха книжата на финансово затруднените страни от еврозоната.

Благодарение на ангажимента на ЕЦБ за подкрепа на пазарите и морето от ликвидност, изливано от други централни банки, облигациите на Испания, Италия, Португалия и Гърция през тази година са в подем, но през последните седмици трендът се обърна.

Доходността по гръцките 10-годишни ДЦК отново надхвърли 10% - с 2 процентни пункта над майското им дъно. Португалските книжа със същия матуритет вече нося 6,5% - с един пункт над майското дъно.

Доходността по испанските 10-годишни ДЦК достигна 4,6% спрямо 4% в началото на май, а по италианските е 4,4% - най-високото ниво от началото на месеца. Спредовете спрямо немските ДЦК също се разшириха.

Освен техническите фактори, като оттеглянето на ликвидността от централните банки, зад обръщането на тренда при облигациите прозира макроикономическото състояние на еврозоната, което не се подобри в периода, когато доходността по ДЦК спадаше.

Ситуацията все пак не е толкова зле, колкото беше. Търговските дисбаланси се коригират, безработицата вероятно достигна пика си. Дългът на по-слабите държави от еврозоната, със своята допълнителна рискова премия, има своето място в един диверсифициран портфейл, споделя Бил Стрийт, инвестиционен мениджър в State Street.

Икономическото напрежение обаче, особено спадналият БВП, повиши опасенията относно дълговото бреме, което е основният риск за облигациите на повечето от затруднените финансово държави от еврозоната. През следващата година съотношението дълг/БВП на Италия ще достигне 132%, а на Испания – 97%, спрямо съответно 127% и 84% през 2012 г.

Овладяването на дълга е особено трудно при свиваща се икономика, като европейските власти реагираха чрез забавяне темпото на бюджетните съкращения, за да подкрепят растежа.

Задава се обаче може би по-гоям проблем – по-слабите страни в региона трябва да подобрят своята конккурентност чрез намаляване на заплатите и други разходи, в сравнение с Германия, чиято икономика обаче е в коловоз на нисък растеж и ниска инфлация.

Това означава, че страните от периферията на евозоната се нуждавт от по-голяма вътрешна девалвация, а тя прави по-трудно намаляването на дълговете.

„Испания и Италия имат нужда от по-бавен ръст на цените, за да възвърнат конкурентоспособността си, но от друга страна им трябва инфлация, която да осигури устойчивостта на дълговете им“, коментира Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейски реформи в Лондон.

Според мнозина икономисти решението се крие в по-високо търсене и инфлация в Германия, мащабно преструктуриране на дълове в Южна Европа, или споделя на дълговете на европейско ниво, но страните кредиторки в еврозоната отхвърлят тези варианти, като не оставят ясен път за излизане от дълговата криза.