Експозициите на европейските банки към развиващите се пазари възлизат на 3 трлн. долара. Сумата е четири пъти по-голяма от експозициите, които са разкрили американските кредитори. Ето защо банките на Стария континент са изправени пред по-голям риск, ако смущенията на финансовите пазари в Турция, Бразилия, Индия или Южна Африка се влошат, пише Ройтерс.
Според анализатори рискът е най-голям за шест европейски банки - BBVA, Erste Bank, HSBC, Santander, Standard Chartered и UniCredit. Но големите експозиции могат да причинят главоболия на целия банков сектор, тъй като му предстои преглед от страна на Европейската централна банка, който цели да покаже слабите места в балансите на финансовите институции и да възстанови доверието на инвеститорите, което бе изгубено след началото на финансовата криза.
„Смятаме, че шоковете на развиващите се пазари са истинска заплаха за 2014 г.“, казва анализаторът в Deutsche Bank Мат Шпик. „Когато нестабилността на една валута се комбинира със спад във финансовите резултати и ръст на лошите дългове, заплахата за изложените на опасност банки е значителна“.
Анализаторите на Deutsche Bank пресмятат, че шестте европейски банки, изложени на най-голям риск (които те не назовават), притежават експозиции за общо 1,7 трлн. долара към развиващите се пазари.
Една криза в развиващите се държави може да навреди на банковата индустрия по всевъзможни начини – срив в местната валута на някоя страна може да се отрази негативно на печалбите или на капиталите, които пребивават в съответната държава. Неплащането на кредити може да се влоши, ако лихвените проценти се повишат. Доходът от дейностите на кредиторите на капиталовите пазари или от частното банкиране също може да се свие.
Експозициите на европейските заемодатели са различни и към различни държави. BBVA и UniCredit имат големи експозиции към Турция. Santander – в Бразилия, докато Standard Chartered и HSBC могат да пострадат от проблеми в Индия и Индонезия. Според анализаторите Barclays ще се окаже най-уязвима при турбуленции в Южна Африка.
Въпреки това експертите споделят, че въздействието на индивидуалните проблеми, като, например, инфлацията във Венецуела или слабия растеж в Индия, могат бързо да прераснат под формата на по-голяма загриженост у инвеститорите. Най-големият риск е, че едно увеличение на лихвените проценти представлява заплаха за неплащането на кредити. Обичайно кредитният шок следва или замества валутен шок. Такава бе ситуацията в Аржентина през 1999-2000 г.


Правителство, синдикати и работодатели постигнаха съгласие по новия Бюджет 2026
Какво ще бъде времето в събота?
Полицията във Варна излезе с мерки за спокойни студентски празници
"Спартак" пусна билетите за мача с "Левски"
Трима се озоваха в арестите във Варна и региона заради наркотици
Търговските вериги инвестират в устойчивост и адаптация към еврото
Airbus обещават да се справят с проблемите
Airbus намалиха целите си за доставка до края на 2025г
Патерсън: Рискът от заразяване при биткойн не е изчезнал
Над 500% поскъпване за ден: Китай извади нов конкурент на Nvidia
Политик предложи премахване на червения светофар и знаците на пътя
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Надеждност на пътя – как да изберете правилните носачи за своя автомобил
Бурята „Байрън“ парализира Гърция с наводнения и затваряне на училища ВИДЕО
Леденият парк на София тази зима ще бъде с още по-голяма площ
Борисов вече и в TikTok, надява се Бюджет 2026 да се внесе скоро ВИДЕО
Разбраха се: Тристранката постигна съгласие по Бюджет 2026
преди 11 години we are living in a world we don't understand and things happens ..., there will be a lot of losses out there including everything you've paid for ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Експозициите (на споменатите в материала) банки, това са активи (отляво) на балансите им, нали така? Значи срещу тях в пасивите (отдясно) тези 3 трилиона соъщо фигурират, нали така? Е, да се притесняват тези, дето са си дали трилионите на съответните шефове-банкSTери на въпросните банки! Говоря както за шефовете на институционални инвеститори, които са се доверили на банкстерите, така и за индивидуални инвеститори, и най-вече за вложителите (собственици на депозитни сметки) в тези европейски банки! Наистина има за какво да се притесняват - защото when there is nothing in the left side (of the bank's Balance sheet) nothing has left in the right side (of the same Balance sheet)! Но сигурно EЦБ воглаве с Драги (или с друг, не следя отблизо коя точно персона е начело...) пак ще напечати много шума ("количествени улеснения" ли му викат?!)и ще я раздаде на въпросните банки, чиято експозиция може да експло(а)дира! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Експозициите (на споменатите в материала) банки, това са активи (отляво) на балансите им, нали така? Значи срещу тях в пасивите (отдясно) тези 3 трилиона соъщо фигурират, нали така? Е, да се притесняват тези, дето са си дали трилионите на съответните шефове-банкSTери на въпросните банки! Говоря както за шефовете на институционални инвеститори, които са се доверили на банкстерите, така и за индивидуални инвеститори, и най-вече за вложителите (собственици на депозитни сметки) в тези европейски банки! Наистина има за какво да се притесняват - защото when there is nothing in the left side (of the bank's Balance sheet) nothing has left in the right side (of the same Balance sheet)! Но сигурно EЦБ воглаве с Драги (или с друг, не следя отблизо коя точно персона е начело...) пак ще напечати много шума ("количествени улеснения" ли му викат?!)и ще я раздаде на въпросните банки, чиято експозиция може да експло(а)дира! отговор Сигнализирай за неуместен коментар