След две десетилетия на безмилостни неуспехи в чужбина е време да се запитаме дали спадът в американското влияние е необратим, пише за Wall Street Journal Джеймс Добинс, старши сътрудник в аналитичния център Ранд и бивш помощник на държавния секретар на САЩ за Европа.
От началото на века дори очевидните успехи на Америка бяха вгорчени. Афганистан и Ирак се превърнаха в батак. Ал Кайда се разпространи в нови форми из целия мюсюлмански свят. Русия и Китай станаха по-враждебни. Арабската пролет бързо се превърна в зима. Демокрацията навсякъде се сблъска с нови насрещни ветрове. Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка с Иран и Транс-тихоокеанското партньорство бяха сключени, след което бяха отхвърлени. Все по-голям брой книги и статии оплакват упадъка на либералния световен ред, ерозията на демокрацията и края на американския век.
Отговорът на администрацията на Тръмп може да се характеризира като „не повече господин Приятен Човек“. Тази гледна точка гласи, че докато САЩ са били заети с опазването на международния ред и защитата на световното население, техните приятели и противници са извлекли несправедливо предимство, като са посегнали на американските пазари и са потъпкали американските гаранции за сигурност. Твърди се, че е дошло време за предоговаряне на най-сериозните американски ангажименти, които са в основата на глобалната търговска система и западната архитектура на сигурността, и на оттегляне от тях, ако не могат да бъдат постигнати по-добри сделки.
Реакцията на левицата е по-малко войнствена и по-малко едностранна, но споделя нежеланието на президента Тръмп за по-нататъшна либерализация на търговията и ангажираност с външната сигурност.
Най-добре изразената версия на този подход идва от самоописващите се като писатели-реалисти от ляво или от десните либертарианци, които призовават за изтегляне на американските сили от чужбина, включително от Европа, Източна Азия и Близкия Изток. Те застъпват стратегията за „офшорно балансиране“ - разчитане на регионални съюзници, за да се контролира възходът на враждебните сили, а не на изпреварваща отбрана.
И в двата отговора се съдържа мнението, че някогашното господстващо положение на Америка е ерозирало и глобалните й ангажименти трябва да бъдат съкратени. Има основание в този аргумент, особено в Близкия изток. Американското влияние не е толкова неоспоримо, колкото беше в началото на 90-те години. Отдавна е време да се изоставят илюзията за всемогъщество и изкушението за едностранност - горчивите плодове на победата в Студената война.
Въпреки това глобалният баланс на силите е по-изгоден днес, отколкото беше в края на 60-те години на миналия век, когато Америка беше затънала в скъпа, непопулярна и невъзможна за спечелване война във Виетнам и бе изправена пред силно въоръжен, враждебен и репресивен Съветски съюз, все още в съюз с Китай.
Америка все пак се възстанови от загубената война и съпътстващите я вътрешни сътресения. Избран през 1976 г., година след падането на Сайгон, президентът Джими Картър за кратко флиртува с оттеглянето от чужбина, но към края на мандата си той наруши трайния мир между Израел и Египет, ангажира САЩ с отбраната на Персийския залив, предприе прикрита подкрепа за антисъветските бунтовници в Афганистан, осигури европейска подкрепа за разполагането на ядрени ракети и препотвърди ролята на човешките права в политиката на САЩ.
През 1980 г. за президент беше избран Роналд Рейгън и в Америка отново съмна. През следващото десетилетие той и президентът Джордж Буш-старши затвърдиха американското лидерство в свободния свят, разшириха демокрацията, възпряха агресията, договориха съкращаване на ядрените оръжия и помогнаха за освобождаването на Източна Европа, обединението на Германия и спечелването на Студената война.
Глобалният статут на Америка не беше възстановен чрез намаляване на ангажиментите й по света. Вместо това нейните лидери отново подчертаха държавническите качества, характеризиращи политиката на САЩ в първите години на Студената война: сила и твърдост, ръководени от благоразумие и сдържаност. Американците възприемат войната във Виетнам като грешка, а не като неизличим знак за упадък. САЩ бяха до голяма степен лишени от съюзници във Виетнам. Това подчертава опасностите от индивидуалния подход и значението на съюзите.
Сега Америка не е в нова студена война, но поуките от това по-ранно възстановяване остават солидни, по-специално необходимостта от възстановяване на западната солидарност, осигуряване на надеждно американско лидерство и заемане на висока морална позиция. В крайна сметка нито Китай, нито Русия са отговорни за многото неуспехи, които САЩ претърпяха през последните няколко десетилетия. Тези провали Америка си причини сама, в резултат на погрешна политика, а не на някаква решителна промяна в глобалния баланс на силите.


НОИ одобри Бюджет 2026
Опозицията не хареса и обновения проект на Бюджет 2026
Тръмп иска Европа да поеме основната тежест в НАТО
„Ангели на пътя“ със скандален сигнал за КАТ - Варна (СНИМКИ)
Почина основателят на една от големите вериги хранителни магазини у нас
Сигурността на Израел се нуждае от по-малко оръжие и повече диалог
Възраждането на бойните кораби в Европа връща на мода британските корабостроители
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
Кризата във VW зачеркна два основни модела
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
Симеонов: Тайничко и Борисов стиска палци на протеста
Защо Швеция може да построи модерна подводница, а Европа няма силен морски флот?
Рецептата Dnes: Запържени скариди със зеленчуци
Бургунди и бордо – най-актуалната тенденция за сезон есен-зима 2025
Занаятът носи радост, когато надмине очакванията


преди 6 години Ще възвърне ли Америка глобалния си статут?...И като как? Като притеснява и наказва всички несъгласни? Вместо да ги прикотка, да ги стимулира да градят заедно, да влезе в синергия, тя раздава...санкции. И води войни. За които, ТЯ плаща. Разорява света но, едновременно, и себе си. ФЕД оечата едни хартийки, които, дава КАТО ДЪЛГ, и писле, позволява да претекат в двайсетина хипер-сметки, генерирайки свръхнеравенство, и извеждайки (чрез натрупване у малцина) същите тези пари от реалното потребление, с което, забавя същата тази икономика.Е, МНОГО ТРУДНО би си върнсла статута на глобален лидер с такава концентрация на неадекватност и некомпетентност. За Америка, остана да се бори, да не стане...ТРЕТА.И Тръмпоний я донатиква в блатото чрез изолационизъм. Американската мечта = Титаник - сезон 21-ви век. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Америка наистина е била велика икономическа сила в миналото и наистина икономиката е осигурявала най-високите доходи изобщо в света. Дори през 20-те на миналия век средната годишна заплата е около 3000 хил. $ или 150 тройунции злато годишно, което е абсолютен свръхрекорд на коя да е империя в миналото... Днес това би било 225 хил. $ средна годишна заплата и не е учудващо защо толкова много хора са били привлечени от американската система. Дори през 1960 средната заплата е била 5000$ или 142 тройунции злато. До след женската еманципация, антирасизма, премахването на златния стандарт и въвеждането на социална система подобна на тези в Европа цялата икономика е тотално и необратимо съсипана. Америка би трябвало да служи за урок на света защо солидарността и отвореното общество водят до бедност, безработица и разруха... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Няма разлика между бавна и бърза хиперинфлация, крайният резултат е същият. Днес $ е загубил около 95% от покупателната си способност за 48 години вече, няма значение дали това се е случило за 48 години или за 48 дни, бедността е факт и в двата случая. Абсолютно същия феномен е наблюдаван в късната римска империя т.е периода от 1-3 век, хиперинфлация в забавен каданс за финансиране войни и социални програми, хляб и зрелища и резултатът от това е тотален иконномически колапс и обедняване без нито една загуба на бойното поле... Даже самите римляни толкова са мразели държавните институции, които ги грабят нонстоп чрез данъци и инфлация, че много от тях са отказали да защитят империята от нашествието на всякакви враждебни племена... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Не няма да си го върне никога. Веднъж когато една икономика тръгне по пътя на "стимулите за растежа" и инфлацията с нея е свършено и краят е само въпрос на време. Когато БВП на една страна не се мери с производство, а харчове и потребление, то тази страна е тръгнала по пътя на фалита и хиперинфлацията... Америка вече е загубила своя статут и е бледо копие на някогашния икономически и технологичен гигант... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години няма да си възвърне този статут!само ще си го запази и затвърди! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ивайло Желязков,омръзна ли ти порното, че се изходи тук?Какво казва JP Morgan за клиентите си с над 10 000 000 $:https://youtu.be/6XMNFdFd-uo отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Америка е мит който беше развенчан през последните две десетилетия. Поредния шитхол, но с по-добра маркетингова стратегия. Ако утре изчезне заедно с целия си булшит, едва ли ще ми липсва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Америка винаги е била най Великата държава.abba прави като вятъра отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Муахахахахахахахах,се едно се питате: ше може ли Рим под управлението на Нерон да възвърне хегемониата си върху светъ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар