Ще донесе ли инициативата „Един пояс, един път” глобална доминация на Китай?

Въпросът е дали това всъщност ще проработи. Стратегическата география не се обръща лесно и макар Китай да изглежда възходящ в момента, дебнат много трудности.

Първо, евразийският проект на Китай ще работи само ако Русия остане партньор, а не съперник. Досега президентът Владимир Путин изненада много американски наблюдатели, като позволи на Китай да бъде ездачът, а Русия – конят, в авторитарната коалиция. Москва дори даде на китайския телекомуникационен гигант Huawei водеща роля в развитието на руските 5G мрежи. Но руснаците могат да видят дългосрочната опасност от подбуждането на възхода на лакома суперсила по собствената си граница. Всъщност китайските попълзновения в Централна Америка - един от резултатите на „Един пояс, един път“ - със сигурност подчертават факта, че амбициите на Пекин понякога са за сметка на Москва.

Има също причини да се съмняваме във финансовата жизнеспособност на инициативата „Един пояс, един път”. Китайските банки са инвестирали сериозно в проектите й, но много от тези заеми вече са лоши. Американците са склонни - и то с право - да разглеждат това като опасна ситуация за Запада, защото страните, които не могат да изплатят дължимото, може да се наложи да предадат на Пекин контрола върху пристанища и друга стратегическа инфраструктура. И все пак другата страна на тази монета е потенциалът лошите заеми да дестабилизират финансовата система на Китай в момент, когато тя се бори с огромна задлъжнялост.

Освен това, както пише Даниел Марки, инициативата е място, където се срещат грандиозните геополитически проекти с хаотичните местни реалности. Точно както усилията на Америка по време на Студената война я заплетоха в неприятни политически борби в Третия свят, „Един пояс, един път” оплита Китай в корупцията и нестабилността на страни като Узбекистан и Пакистан. Китай ще придобие по-голямо влияние от амбициозния си евразийски план, но също така ще получи много дипломатически и икономически главоболия.

Накрая, трябва да се спомене и въпросът как ще реагира господстващата суперсила. САЩ имат всички стимули да попречат на Пекин да осъществи целите си, а много от евразийските съседи на Китай, особено демократичните, осъзнават, че тяхната независимост ще бъде компрометирана, ако Китай постигне превъзходство.

Досега обаче администрацията на Доналд Тръмп беше по-добра в предупрежденията, отколкото в разработването на значими алтернативи за страни, които се нуждаят от капитал, инфраструктура и технологии. Тя също така демонстрира малко от уменията и постоянството, необходими за изграждането на противостояща коалиция.

Преследвайки търговски политики, които вредят на приятелите, както и на конкурентите, САЩ създават точно икономическото пространство, от което се нуждае Китай. Пропилявайки собственото си влияние в Близкия Изток, тe отварят вратата за по-голямо китайско влияние там. От Вашингтон би могла в голяма степен да зависи съдбата на евразийския проект на Китай, но само ако САЩ първо спрат да се самоунищожават.