Покачването на доходността по облигациите в САЩ е срещу икономическия фундамент

Трейдърите, залагащи на по-нататъшно устойчиво покачване на лихвените проценти, може да искат да чуят по-внимателно казаното от Федералния резерв на САЩ, пише за Financial Times Грегъри Уайтли, портфолио мениджър в екипа за щатски правителствени ценни книжа на DoubleLine Capital.

Направени бяха много сравнения на пазарите между неотдавнашната волатилност и сируацията от 2013 г., когато лихвите рязко се повишиха, след като Фед сигнализира, че може да започне да намалява покупките на облигации.

Според мен покачването на лихвените проценти напоследък бе предизвикано от три причини вкупом - закриване на позиции в ДЦК, неликвидността на пазара и други технически фактори.

Това покачване на лихвите не е в съответствие с икономическия фундамент, не е подкрепено от промени в данните за растежа или инфлацията, разпространението на ваксините срещу Covid-19 или други развития. Освен това покачването в голяма степен противоречи на политиката на Фед и последните изявления на членове на Комисията за открития паричен пазар (FOMC). 

Има силни прилики между средата от 2013 г. и днес. И двата случая са в момент на икономическо възстановяваше от рецесия. Безработицата спада, но все още е висока. Инфлацията е скромна. Основната лихва на Фед е на нулата и централната банка купува държавни ценни книжа, за да осигури допълнителна подкрепа.

Перспективите пред политиката на Фед обаче бяха много различни през 2013 г. спрямо сега. Третият кръг на количественото облекчаване (QE) стартира в края на 2012 г. Протоколът от заседанието на FOMC от декември 2012 г. вече бе разкрил очакванията на членовете му за свиване на QE в края на 2013 г.

След това през май 2013 г. Бен Бернанке, председател на Федералния резерв по това време, заяви, че комисията може да предприеме стъпки за намаляване темпото на закупуване на активи „през следващите няколко заседания“. Пазарът разтълкува тези забележки като знак за предстоящо оттегляне на приспособителната политика. Изглежда беше даден сигнал за намаляване на експозициите. Пазарите реагираха.

За разлика от тогава настоящият Фед изрично се ангажира да постигне максимална заетост и да задържи всякакви увеличения на лихвите, докато не се убеди, че инфлацията е достигнала темп от 2% на годишна база и е на път да поддържа това ниво като средно.

Председателят на Федералния резерв Джей Пауъл отхвърли всякаква възможност за ограничаване на покупките на активи през 2021 г. Той заяви, че очаква инфлацията да остане потисната, че FOMC няма да реагира на временна инфлация и че може да отнеме три години, за да се достигне до целта за средна инфлация от 2 процента.

Пауъл и други членове на FOMC са решителни и последователни в придържането към тази рамка. Диаграмата, изобразяваща прогнозите за лихвите на ръководителите на Фед, публикувана след срещата на FOMC през декември 2020 г., не предвиждаше първото покачване на лихвите да е преди края на 2023 г. По-скорошните изяви на Фед потвърждават това.

Но последното сътресение при облигациите категорично изведе на преден план вграденото в пазара очакване за тайминга на първото повишаване на лихвите от Фед. Първото покачване се очаква през първото тримесечие на 2023 г., според пазарните цени към 26 февруари. Само седмица по-рано се очакваше първото увеличение да е през третото тримесечие на 2023 г . В края на януари пък очакванията бяха за четвъртото тримесечие.

Скорошният скок както в номиналната, така и в реалната доходност на щатските ДЦК е също така несъвместим с целта на Фед за максимална заетост.

Рязко нарастващите ставки, спадащите инфлационни очаквания и покачващата се волатилност в даден момент ще бъдат разгледани от FOMC като значителни препятствия пред възстановяването и постигането на мандата на Фед за максимална (или пълна) заетост. Членовете на FOMC не са намеквали кога и как могат да се противопоставят на настоящите тенденции. Всъщност Пауъл и други наскоро заявиха, че не са загрижени от покачването на доходността.

Възстановяването на пазара след първоначалния скок в доходността предполага, че ръководителите на Фед имат известно пространство преди пасивната им позицията да бъде поставена на изпитание. Но ако разпродажбите се възобновят, и особено ако са хаотични, очаквам реториката на FOMC да се промени.

Европейската централна банка, Резервната банка на Австралия и други централни банки вече изразиха загриженост. И ако промяна в реториката се окаже недостатъчна, за да спре подновеното покачване на ставките, очаквам Фед да увеличи подкрепата си - най-вероятно чрез увеличаване на размера или средния матуритет на своите покупки на активи.

Продължавам да очаквам доходността на 10-годишните американски ДЦК да завърши 2021 г. под 2% (около 1,5% в момента). Инфлационните очаквания - измерени като разликата между номиналната и реалната доходност на ДЦК - сега изцяло отразяват целта на Фед за средна инфлация от 2%, но ще бъдат смекчени.