Икономиките могат да издържат на борсов срив

„Много дългият бичи пазар след 2009 г. най-накрая се превърна в завършен балон. С оглед на екстремното надценяване, експлозивния ръст на цените, трескавото емитиране и истерично спекулативното поведение на инвеститорите, вярвам, че това събитие ще остане като един от големите балони във финансовата история, успоредно с тези от 1929 и 2000 г."

По този начин Джеръми Грантъм, легендарен инвеститор и съосновател на GMO Asset Management, приветства новата година. Прав ли е, и ако да, какво значение ще има това за света, се пита Мартин Уулф на страниците на Financial Times.

Наистина можем, както Грантъм каза пред FT, да видим класически симптоми на мания: възходът на търгуващите аматьори, неистов интерес към някога непрозрачни компании, скачащи цени на спекулативни активи като биткойн и горещи бизнеси като Tesla, и появата на Spacs – компании за придобиване със специална цел. Това са схеми за придобиване на непублично търгувани дружества, заобикаляйки правилата за първично публично предлагане. Те са модерни версии в значително по-голям мащаб на компанията, създадена по време на балона от 1720 г. във Великобритания, „възползваща се от голямо предимство, без някой да знае какво е то“. Онзи балон завърши зле. Ще бъде ли различно този път?

Днешната екстремност може да бъде представена от циклично коригираното съотношение цена/печалба, измислено от Нобеловия лауреат Робърт Шилер. Този показател сега е на върхове, наблюдавани само в края на 20-те и края на 90-те години. Той обаче, както отбелязах през декември 2020 г. и както преди това направи Шилер, може да бъде оправдан от свръхниските номинални и реални лихвени проценти.

Пазарът би трябвало да е уязвим от рязко покачване на лихвите. Но правдоподобно ли е подобно покачване? Да: скорошният малък ръст в доходността на дългосрочните държавни облигации може да се задълбочи. Както ОИСР заявява в Междинната си икономическа прогноза: „Глобалните икономически перспективи се подобриха значително през последните месеци, подпомогнати от постепенното разпространение на ефективни ваксини, разгръщането на допълнителна фискална подкрепа в някои страни и знаците, че икономиките се справят по-добре с мерките за потискане на вируса." Това е добра новина. Но ако в резултат на това паричната политика се затегне по-рано и доходността се повиши повече от очакваното, добрата новина може да са окаже лоша за пазарите.

Но дори ако пазарната корекция нарани инвеститорите, това би ли имало толкова голямо значение за икономиката като цяло? Както покойният Пол Самюелсън казваше: „Фондовият пазар прогнозира девет от последните пет рецесии.“ В още по-малка степен пазарните корекции предполагат икономически депресии. Крахът на фондовия пазар би опустошил икономиката само ако му се позволи - както след краха от 1929 г. Тогава резултатите бяха толкова ужасни единствено защото реакцията на институциите беше толкова глупава.