Държавите от Персийския залив се нуждаят от съвместна промяна в сигурността

Съюзниците на САЩ в Персийския залив не искаха война с Иран, защото предполагаха как ще завърши. Сега всички очакват лоша сделка за мир с Техеран и вероятно ще трябва да направят незавидни избори, пише Bloomberg.

Трябва ли например съюзниците на Вашингтон да възприемат фундаменталната логика на пропадналото споразумение между САЩ и Иран на американския президент Доналд Тръмп, а именно, че ислямската република може да бъде опитомена чрез подкупи? Или е по-мъдро да се предположи, че това не може да стане, и да се подготвят за задълбочаване на военни действия?

Трябва ли страните от региона да търсят нови защитници сега, когато Вашингтон доказа, че не може да му се има доверие? Или е по-добре да се обвържат с  Пентагона и неговата противовъздушна отбрана още по-силно?

Отговорът на тези въпроси е вероятно „всичко изброено по-горе“. Ключът към успеха е промяна на архитектурата на сигурност.

Историята, както писаха Никол Гортън-Каратели и Крис Кенеди от Bloomberg Economics миналия месец, показва, че големите прекъсвания на търговските артерии са склонни да налагат трайна промяна и този път няма да е по-различно. Затова и държавите от Персийския залив вече проучват потенциални нови пътища за гарантиране на тяхната сигурност. Това, което единствено липсва в картинката, е единството.

САЩ се опитваха да привлекат регионални съюзници в подкрепа на често противоречивите си политически решения. Дълго време именно държавите от Персийския залив настояваха за по-агресивен подход от страна на Вашингтон. Повечето се противопоставяха на ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г. Те се опасяваха, че тя ще даде финансови възможности на иранския режим, без да ограничи заплахата за сигурността му.

Според изтекли през 2010 г. американски дипломатически грами, тогавашният крал на Саудитска Арабия Абдула бин Абдулазиз Ал Сауд многократно е призовавал САЩ да „отсекат главата на змията“, като предприемат военни действия.

Сега обаче, когато държавите от Персийския залив се стремят да диверсифицират и развият икономиките си, те дават приоритет на стабилността, което ограничава възможностите им да се справят с Иран.

Арсеналът от ракети на Техеран прави новите инвестиции в региона по-уязвими за атаки. Дронове „Шахед“ унищожиха три центъра за данни на Amazon.com Inc. в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн, нарушиха банковите системи на страните и поставиха под въпрос плановете за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект на стойност десетки милиарди долари в Персийския залив.

ОАЕ, които са най-атакувани от държавите от Персийския залив, допълнително зависят от богатото, силно мобилно емигрантско население за своя икономически успех. Следователно страната е изправена пред най-трудния избор от всички, защото не може да си позволи задълбочаване на конфликта, нито мир, който заплашва с бъдещи атаки.

С разклатени бизнес и модели на сигурност, регионът сега е изправен пред перспективата за следвоенен Иран, който се радва на способността да контролира и монетизира Ормузкия проток за своя сметка.

Тръмп казва, че това няма да се случи, но иранците вече си поставиха годишна цел за приходи в размер на 40 млрд. долара от пролива, които да се събират от нов транзитен орган.

Един от начините да се избегне това ново иранско влияние е просто да се превозват по-малко товари през пролива. ОАЕ се стреми да намали зависимостта си от Ормузкия проток до нула, главно чрез разширяване на капацитета на тръбопроводите до оманските пристанища извън Персийския залив. Кувейт заяви миналия месец, че води разговори както с ОАЕ, така и с Рияд за осигуряване на капацитет на тръбопроводите за износ на петрол.

Намаляването на зависимостта от Ормузкия проток е от съществено значение, но не е достатъчно. Страните от Персийския залив също трябва да укрепят отбраната си, така че градовете им и критичната им енергийна и водна инфраструктура да бъдат по-малко податливи на атаки. Всички те се обръщат и към Техеран под някаква форма в опит да смекчат отношенията си.

„Начинът, по който САЩ гледат на Близкия изток – че всички трябва да се съюзят и да се нахвърлят върху Иран, е рецепта за нестабилност“, коментира Вали Наср, ирански учен в Училището за висши международни изследвания „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон. Това работеше известно време, като САЩ предлагаха военна защита на своите съюзници от Персийския залив в замяна на права за базиране.

Решението на САЩ да започнат война през февруари превърна домакините в цели, които не могат да се защитят напълно, така че е необходим нов модел на сигурност.

Има смисъл да се направи опит да се обвърже Иран с регионалната икономика на Персийския залив. Това ще е залог за стабилност не защото непременно ще проработи (режимът в страната си остава революционен по природа), а защото алтернативите на дипломацията - икономически натиск и война, са изпробвани до изчерпването им и се провалиха катастрофално.

Проблемът с настоящите усилия за проучване на нови пътища за сигурност в Персийския залив е, че те се прилагат фрагментирано. Това отразява различните рискови експозиции на Саудитска Арабия и ОАЕ в частност, като не успява да увеличи максимално влиянието, което арабските държави от Персийския залив биха могли да окажат. Така може да се стигне до по-сериозни разделения в бъдеще.

Саудитска Арабия може например се обедини с Пакистан, Турция, Египет и Катар и да се обръща по-често към Китай. ОАЕ може да задълбочи връзките си с Израел и Индия. Това са две дълбоко несъвместими групи съюзници, които, в условия на конкуренция, ще формират конфронтационни съперничества в региона.

Държавите от Персийския залив вероятно ще трябва да управляват нестабилни отношения с фундаментално враждебен режим в Техеран през следващите години. Това, което е най-необходимо в тази нова епоха, ще е засилването на връзките помежду им, като се започне от Саудитска Арабия и ОАЕ.